На 29 декември 1940 година, с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“, се създава младежка фашистка организация „Бранник, по подобие на „Хитлерюгенд“. Организацията е създадена от правителството на проф. Богдан Филов. Основният й лозунг „Борис, България, Бог!“ Емблемата й е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Структурата на новата организация се изгражда отгоре-надолу; главните ръководители се назначават от правителството и се считат за държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков.
Административната структура е по области, начело с областен войвода. Бранниците са юноши (от 14 до 16 години). Орлетата са най-младите членове – деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Съществува и трети раздел бранници – от 16 до 21 годишна възраст. След 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи – Македония и Беломорска Тракия, в организацията се включват и гимназиите в Македония. През 1942 г., по решение на ръководството, масовата организация „Червен кръст“, в която членуват много младежи и учащи се влива в „Бранник“ и става неин колективен член.
През 1943 г. организацията е наброявала около 450 000 членове.
Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.
Списанията на организацията са: „Бранник“, „Орле“, „Победа“, „Браннически другар“.
След 9 септември 1944 г. „Бранник“ е обявена за фашистка организация и е забранена, а членовете й са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от тях като д-р Стефан Клечков са убити жестоко.
