На 27 ноември 1919 година е подписан Ньойският мирен договор. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Подписан е в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страна на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920).
Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това, България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция), определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.
Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
