Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство.
