На 27 декември, през 1872 година, призори, турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски. Васил Иванов Кунчев (известен като Васил Левски) и с прозвищата „Дякон“, „Апостол“ е идеолог и организатор на българската национална революция; основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Учи 2 години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 .11. 1858 г. приема монашество под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.
Под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния.
В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежа от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – „Привременно правителство в България“.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
