Михаил Такев е роден в Пещера в бедно земеделско семейство на 4 март 1864 г. Първоначалното си образование завършва в родния си град, а след това учи гимназия в Пловдив. През 1880 г. се завръща в Пещера и става учител. Няколко месеца по-късно обаче постъпва във Военното училище, където са показани много добри резултати при усвояване на военните науки- е произведен предсрочно в чин фелдфебел. След започване на Сръбско-Българската война постъпва доброволец в 7-ми Преславски полк и взема участие в сраженията при Сливница и Пирот, където е награден с орден за храброст. След сключване на примирието, продължава учението си.При уволнението си от войската, подпомогнат финансово от свои приятели, той заминава за Франция, където за около две години завършва право и през 1892 г. става адвокат в Пазарджик. Много скоро се включва и в политическата опозиция срещу Стамболов. При падането на Стамболов през 1894 г. Такев се кандидатира и е избран за народен представител.Когато през 1896 г. Петко Каравелов образува Демократическата партия, Такев застава твърдо зад него и до края на си е един от видните дейци на партията . От това време датира и познанството му с Алеко Константинов. Постепенно Михаил Такев се налага на политическата сцена. Той притежава природен ораторски дар, заради което го сравняват с известните парламентаристи Т. Тодоров, Н. Генадиев, Г. Кирков. Михаил Такев става за пръв път министър /на външните работи/ в кабинета на Александър Малинов /16 януари 1908г.-5.септември 1919г./. Веднага след това /5.ІХ.1910-16.ІІІ.1911г./ е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията.В кабинета на Малинов /21.ІV.- 28.ХІ.1918г./ Михаил Такев отново е министър на вътрешните работи. През есента на 1919 г. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. В началото на следващата 1920г., са насрочени избори за окръжни съветници. Михаил Такев заминава на обиколка из селата на пещерска околия. На 24 януари, към 6 ч. вечерта, след излизане от събрание, е прострелян от анархиста Г. Донски. По същество това е едно политическо убийство, което за съжаление не е нито първото, нито ще бъде последно за България. Малко преди това е завършил речта си с думите: “Всичко загива и се забравя, само браздата, оставена на обществената нива, със служене честно, народу, не се изтрива…”
