Днес и утре България ще си спомни за Левски. Датите са 18 и 19, защото по стар стил Васил Левски е бил обесен на 6 февруари. При преизчисляването на датите се прави поправка от 13 дни и от тук идва объркването. Първоначално се приема 19 февруари, но когато се приеме изчисляването от дена 6-ти февруари датата се променя на 18-ти.
Нека обаче си припомним какво се е случило в онзи тъжен ден преди 149 години:
1873, февруари 6 – зимен ден. На 200–300 метра на изток от църквата „Света София”, близо до мястото на сегашния паметник стърчи бесило, до него – рота войници и тълпа от мюсюлмани, цигани и само отстрани – няколко деца – българчета.
В конска каруца под викове и ругатни Левски е докаран до своята Голгота. Подканен от пашата, поп Тодор Митов го изповядва. Левски бледен, но привидно спокоен приема причастието с думите: „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството”. След това Али чауш дава знак, палачът Сали надява въжето. Левски се провиква: „Боже избави България” и увисва… „със страшна сила”…
1873, февруари 6 срещу 7 – Левски е погребан в т.нар. „позорни гробища”.
