Уважаеми дами и господа,
Трети март е избран за наш национален празник, защото на тази дата се възстановява прекъснатата от векове държавна традиция. 3 март е не просто краят на вековните теглила на българския народ, това е денят, в който България се появява отново на европейската политическа карта. Затова няма нищо по-естествено от това нашият национален празник да съвпада, да се свързва с рождения ден на модерната българска държава.
Но 3 март е и денят на българската признателност към освободителите. Няма по-голям капитал за една нация от паметниците на признателност и почит; паметниците, които напомнят за страданието и подвига, паметниците, по които една нация съизмерва своя духовен ръст, своето величие.
Затова в днешния ден българинът коленичи в знак на признателност към хилядите руски, украински, белоруски, румънски, финландски, полски бойци, към воините на редица други нации, които са дали живота си, за да получи шанс българската свобода.
Никоя друга дата в националния ни календар не събира така в едно родолюбието, саможертвата, признателността, преклонението и възторга на българите от това, че сме свободни, че сме народ!
Трети март е клетва за вярност пред идеалите на Ботев и Левски и всички онези борци, дали живота си за нашата свобода.
Да коленичим мълчаливо, за да изправим своя национален и духовен ръст с онзи забележителен призив на хъшовете “Да живее, България!”
Честит празник!
