30 ноември е посветен на Св. апостол Андрей Първозвани, който пръв сред апостолите тръгнал след Христа. Св. Андрей бил първият цариградски епископ и проповядвал словото Христово сред славяните и балканските причерноморски народи. Заради вярата си бил разпнат на кръст и умрял в големи мъки в гръцкия град Патра. В народния календар на българите денят на Св. апостол Андрей поставя началото на зимния цикъл празници. Наричат празника Андреевден и още „Едрей“, „Едринден“, „Дрейювден“. Според народните астрономически познания тогава денят започва да нараства за сметка на нощта. Казват, че „Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. Народът ни вярвал, че на „Едрей всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено или синапово (някъде царевично) зърно“. Съществува и поверие, че денят наедрява толкова, колкото е „скокът на петел на праг“. В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, леща, боб. На този ден чистят и жито, което ще отнесат на воденицата, за да наедрява житото и да има повече брашно. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно или колаче, с издълбана в средата дупка, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „за здраве“ и с пожелание да наедрява всичко що се сее и сади. Позната е и обратната практика – да не се раздава извън дома, за да не се „изнесе“ берекетът от къщата. На Андреевден всеки гледа да захване някаква нова работа, за да е спорна
Деня на Св. Андрей българите почитат и за предпазване от мечки и затова го наричат още „Мечкин ден“. На празничната трапеза на Андреевден традицията повелява да има царевични зърна, жито, нахут, фасул, пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея. В София се намира единственият в България храм, носещ името на първозвания Христов апостол. Той е построен през 1926 г. в памет и прослава на героичните български войници, участвали в Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война и Македоно-одринското опълчение.
