Честват се заедно на 11 май. Славянските първоучители – братята Кирил и Методий – са канонизирани за светци от Българската православна църква в края на 19 в. Днес е професионалният празник на библиотекарите.
През 1851 г. в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). В средата на ХІХ в. празникът се чествал в Русия и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. През 1892 г. Стоян Михайловски написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901 г. Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, вече се чества на 24 май.
След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са Методий и Константин Философ, създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.
На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност в неговата руска редакция като : църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните.
Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги тачи и като едни от светите Седмочисленици.
Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в семейството на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. Методий е по-големият брат и е роден през 810 г. Константин е роден през 827 г. и в края на живота си приема името Кирил. През 860 г. братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий (един от професорите на Кирил в Магнаурската школа) да заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим. След завръщането им в Константинопол, Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги.
През 862 година двамата братя, по поръка на Императора и по покана на великоморавския княз Ростислав, заминават да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия – мисия, която изпълняват и защитават с голяма страст до края на дните си. Кирил умира в Рим през 869 г. и е погребан в криптата на базиликата св. Климент (San Klemente), а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата й Велеград през 885 г. и най-вероятно е погребан там.
Имен ден празнуват: Кирил, Методи.
