На 19 юни православната ни църква почита паметта на Паисий Хилендарски. Той е роден в град Банско, през 1722 година. През 1745 г., на 23-годишна възраст, той отишъл при брат си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) . След като написал историята , той тръгнал да я разнася по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически – ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
