Последният ден от живота на Алеко Константинов преминава в Пещера. Приятелят му Михаил Такев го кани на 11 май 1897 година– денят на Св. Св. Кирил и Методий да посети Пещера за откриването на новото Класно училище. На тържеството радостните пещерци акламират Алеко и даже го носят на ръце. Той отсяда в дома на кмета Иван Кьосеиванов, но разглежда всички забележителности на Пещера – църквите, училищата , Кавака. На стълбището на новото Класно училище, където цял ден продължават празненствата, е направена и неговата последна фотография. Към 19 часа важните гости тръгват за Пазарджик и пещерското гражданство ги изпраща чак до края на града. Тук Алеко отново държи реч и обещава да напише пътепис “До Пещера и назад” – обещание изпратено с радостни възгласи и ръкопляскане.
В с.Радилово, по предложение на Алеко , файтонът спира за да се почерпят със селяните в местната кръчма. Точно тогава кметът Петър Минков организира засадата и убийството. Около 22 часа тримата пътници – Алеко Константинов, Михаил Такев и Васил Томов вече пътуват за Пазарджик. Недалече от селото , по файтона, който се движи със запалени фенери, се стреля. Един от куршумите попада в сърцето на Алеко и той умира, другите пътници не са засегнати.
В съдебния процес, който осъжда убийците на смърт, ще стане ясно , че целта на атентата е бил не Алеко Константинов, а Такев, който тогава е известен политик / депутат в Народното събрание / и адвокат. А поводът за това злодеяние са спорове между Пещера и Радилово за земи и гори. Естествено М. Такев е защитавал интересите на Пещерската община, освен това той и Алеко са известни дейци на Демократическата партия, която е силна опозиция на управляващата тогава Народна партия, от чиито редици пък е кмета на Радилово – П. Минков. Така атентатът придобива политически характер и гибелта на Алеко ще остане като едно от големите политически убийства в България.
