202 години от рождението на Осман Нури Ефенди отбелязват пещерци днес.
Пред плочата, която пази спомена за спасителния подвиг, признателните жители на Пещера положиха цветя и сведоха глави.
Водени ДПС НОВО НАЧАЛО взе участие в тържеството, организирано от Община Пещера.
Един до друг по традиция застанаха представители на различни партии, вероизповедания, етноси, обединени от това, което спасителят на Пещера е сторил, за да бъде спасен града от опожаряване.
Водени от Зехра Алиш- общински съветник и областен координатор на общинските женски дружества, най- голяма бе групата на ДПС-Ново начало от признателни пещерци.
Хуманизмът на Осман Нури се проявява тогава,
когато трябва да избира на чия страна да бъде – на тези, които искат да подложат на безчинства българите в Пещера или да запази мира и добрите отношения между българи и турци. Събитията през април и май 1876 г. са драматични. Българският народ се вдига на въстание, което е потушено.
След опожаряването в Батак идва ред и на Пещера. Тогава Осман Ефенди въоръжен само със своя авторитет, висок морал и популярност сред мюсюлманите от Пловдив до Неврокоп застава срещу една от най-черните фигури в българската история – Ахмед ага Барутанлията, за когото американския журналист Макгахан пише, че е един от най-бруталните палачи на онова време.И срещу него се изправя крехката фигура на Осман Ефенди, смело заявил: “ Ще влезете в Пещера само през трупа ми! Огън тук няма да внасяте!”
Така българската махала била спасена от клане подобно на Баташкото.
Голяма е заслугата на Осман Ефенди за спасяването на около 700 жени, деца и старци от Батак, останали живи след въстанието и укриващи се гладни, голи и боси в гората. Той дори осиновява едно баташко момиче, останало сирак по време на тези драматични дни на1876 г
Огромното влияние и авторитет на Осман Ефенди го прави и първия главен мюфтия на България в периода 1884 – 1888 г. Той ръководи Висшия духовен съвет, контролира духовните съдилища и районните мюфтийства.
През 1893 г. с решение на VІІ-то Народно събрание Осман Ефенди е обявен за поборник и е единствения представител на мюсюлманите в пантеона на българските поборници.
Умира в София през 1896 г., погребан е в двора на Имарет джамия в Пазарджик.
