На 20 ноември, през 1912 година, в Бахчекьой, при Чаталджа, е подписано примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. Балканската война (1912-1913) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили, значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878). По този начин обществено- икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип и Кочани. В отговор на жестокостите на османските власти, правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна, те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред, на 5 октомври с.г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзници разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.
