Пещера. Вървял един следобед, без цел и посока, по една пещерска улица, един средностатистически пещерец. Вървял и не подозирал какво ще го сполети. Зад една широко и гостоприемно отворена врата нашият градски видял двор, пълен със смокини- няколко отрупани дървета, а под тях- килим от накапали плодове. Зян, голям зян, рекъл си. Прекрачил, откъснал 5- 6 смокини и, похапвайки сладко, тръгнал да излиза.
– Как смеете ! Не ви ли е срам! – погнал го властен женски глас.
– Но… те изгниват на земята, аз само 5- 6….
– Но те не са ваши !
– Аз и не възнамерявам да ги завладявам. Една шепа….На кого са ?
– На Партията.
– На коя ?
– На БСП.
И смокините ли са партийни? – потъркал очи сиромахът. Да не би да е лош сън, час по лоша история….
Но наяве било. Август 2011-а.
Разказът е написан по действителни смокини и уроци по история.
П. Велева
