Любопитно

От Пещера до Реген – разговор с Калина Светлински

Калина Светлински е сестра на една много обичана от децата в Пещера дама – библиотекарката в детския отдел на библиотеката в читалище „Развитие” Цветана Йовчева. Много хора знаят, но още толкова не, че леля Цеце, както я наричат децата има сестра, която е успешен художник в Германия и също като нея обича да работи с деца. Калина живее в Реген повече от 20 години, а от две десетилетия има собствена галерия. Именно този юбилей бе причина да откраднем от краткия и престой в България, за да си поговорим.

 

вайсет години галерия „Калина” в Германия. Как една българска художничка се озова на немска земя и успява да да притежава и упралява собствена галерия?

-Никога не съм си задавала въпроса „Как?”. То просто се случва и когато човек намери място, на което се чувства добре, където е добре приет, където разбират работата, която прави, тогава човек си намира мястото.

-Отбеляза годишнината с изложба. Какво включи в нея?

-По принцип в галерията имам други художници – интернационална група от Германия, Италия, Франция, Швейцария. Всяка година има нови, които идват. Основна група, която е винаги презентирана и изложбата не е само с мои картини. Имам много изложби през годината в страната и чужбина и картините ми са постоянно в движението. Принципът на галерията е такъв – да презентирам и показвам работи на различни автори и по този начин да подкрепям мои колеги, независимо дали са немски художници или интернационални. През тези 20 години съм работила с много художници от цяла Европа в различни проекти, биеналета, изложби.

-А българи?

-Да, също. В галерията от 20 години показвам работите на двама български скулптори – Румяна и Борислав Русинови – с много голям успех и много интересни неща, които се харесват на нашата публика. За голямо съжаление Борислав почина скоро. От няколко месеца имам ново попълнение, така да се каже – скулптор от София, с когото сме в контакт и сега показвам негови неща. Показвала съм картини на други български художници. Илия Тончев няколко години беше като гост в галерията. Обикновено в края на годината правя плановете за следващата и тъй като търся различни възможности и проекти, за да е интересно на публиката и посетителите на галерията.

-Ти сама подсказа, че участваш в изложби по цял свят. Има ли такива, които са оставили по-сериозен отпечатък в твоето съзнание?

-Мисля, че за един автор всяка изложба в голяма галерия или музей е нещо особено и нещо много важно в живота, но действително има изяви, които са много важни и оставят силно впечатление и въздействие в по нататъшната работа. В началото всичко ме впечатляваше страшно много. Имах покани а изложби в Париж, Амстердам, Цюрих, Брюксел, освен тези в Германия, естествено. Всяка от тези покани беше с много силно въздействие. Много важна за мен беше,например, срещата с един френски галерист (куратор на голяма галерия), който в последствие ме покани и няколко години правих изложба в един център за култура и изкуство, който принадлежи на Пежо. В последствие получих от този куратор покана да участвам в изложба през 2008 г. „Големите майстори от утре” или „Утрешните майстори”. Изложбата се състоя в една голяма кръгла зала в Лувъра и това беше за мен нещо особено и много специално. Направих една интересна за мен серия, която беше приета с много голям успех и рецензии. Скоро след това получих покана за една изложба във Венеция, която беше сателит на Венецианското биенале.

-А има ли шанс да дойдеш в Пещера и да покажеш свои картини тук? Въобще имала ли си изложба в Пещера?

-Да, когато бях на 17. С Мулетаров. Тогава получих от негова страна една много солидна подкрепа, той много се възхищаваше на младите хора, които имаха талант и рисуваха. Спомням си, че беше една изложба във фоайето на киното и бях  изключително горда и беше нещо много специално. Сега не съм се замисляла дали мога да направя изложба в Пещера или изобщо в България. Ако получа покана вероятно ще направя с удоволствие. Бих съдействала на следващия кмет да приложи част от идеите и проектите, които реализирам в Реген.Там работя с общината много добре. Знам, че в Пещера се провежда интересен детски пленер, аз ъсщо работя с деца.

-Само с това ли се занимаваш – с галерията и с рисуване?

-Да. Преди 20 години стоях пред дилемата дали да преподавам изкуство или да правя изкуство. Втората опция ми харесваше повече. Сега водим един приятен разговор, но в този момент това за мен е било едно много важно решение за по нататъшното развитие на живота ми. Реших, че е много добър вариант ако мога да отворя собствена галерия и мога да представям моите и на мои колеги неща, а преподаването да бъде не основната ми работа, а да съпровожда воденето на галерията. В началото нямах никаква представа как изобщо се прави галерия, как се продава, но човек се учи с времето. Много галерии които отваряха след месеци или година затваряха. Никак не е лесно човек да се утвърди. Затова съм пробвала различни варианти – трябва да има разнообразие, да се представят различни автори, концерти, четения. Работя с много училища и имам проекти с ученици. Много е хубаво, че те посещават галерията с удоволствие. Няколко неща вървят едновременно – изложбите ми в чужбина, в Германия, галерията и моите курсове.

-Щеше ли да успееш по същия начин, ако беше останала тук?

-Не бих казала, че някой въобще може да даде отговор на този въпрос. Със сигурност нещата щяха да се развият по друг начин. Дали щеше да е по-добър или по-лош, също не мога да кажа. Но така, както са се развили, съм доволна. Не е било лесно от първия до последния ден, но кой може да каже, че винаги му е било лесно в живота. Аз лично такива хора не познавам.

 

Коментари