Повече от две десетилетия България върви по пътя на трансформацията в различните й измерения. 
Но резултатът не е много обнадеждаващ – продължаваме да крачим ”една напред – две назад”…
Огромното отчаяние, апатията и „пиянството” на един народ са резултат от много излъгани надежди и разочарования. Но…не може да вярваш на лъжи и да не останеш излъган.
Жалко е, че и днес много наши сънародници са с „широко затворени очи” в очакване на поредния месия.
Криза е. Усмивките слязоха от лицата на хората за сметка на тревожните погледи. Това не е от вчера. Но утре може да бъде различно – да изградим една благоденстваща България.
Преди повече от пет години станахме част от ЕС, но и днес продължаваме да сме най-бедните граждани на Общността, а цените у нас изпреварват европейските,… за разлика от доходите.
От това, което четем между редовете на евродокладите, разбираме, че все още не сме си написали домашното, но това не е най-големият проблем. За мен по-същественото е, че продължаваме да пропускаме възможности, които не стават реалности. Усвояването на европарите е показателно – те остават виртуални средства и мираж за повечето български граждани. Бюрокрацията и бумащината са тежки препятствия по пътя съм финансите от ЕС. Административната реформа остава добро пожелание.
А днес нямаме нужда от политика на пожеланията и обещанията, а от политика на действията.
Говорим за Европа на две скорости, но задаваме ли си въпроса на колко скорости се движи България?
Какво става в „центъра” и какво се случва с „периферията”? Каква перспектива имат хората в малките населени места?
Българските села изчезват и тази тенденция не е от вчера. Изоставянето на цели региони в България продължава години наред. Безработицата и липсата на перспектива прогонват младите хора от селата и малките градове. В търсене на нови възможности те напускат родния край, а все по-често и родината си…
Голям процент от селските райони на България имат потенциалът да се превърнат в атрактивни туристически дестинации. Но това предполага насочване на по-голям финансов ресурс чрез европейски и национални програми, както и политическа воля за продължаване на процеса на децентрализация. А такава няма.
Смятам, че трябва да изграждаме България на регионите, а не България с „център” в криза и изоставаща „периферия” на ръба на фалита.
Животът ни често изглежда като в две измерения – това, което виждаме през медиите, гарнирано с поредната доза ПР, и това, в което ни се налага да живеем с безработицата, с галопиращия ръст на цените, и все по-осезаемата липса на перспектива.
Погледът към утрешния ден неизменно е свързан с човешкия капитал и демографските тенденции – България се топи, страната ни е в първата десетка на най-застарелите нации в света.
Доброто и качествено образование е важна предпоставка за една различна България. Само добре образованите хора се интересуват, търсят и защитават своите права. И предпочитат информирания избор, а не манипулираният избор!
Днес се нуждаем от обща национална кауза „просперираща България”. Няма универсална рецепта за успешното развитие на една държава. Всяка нация има своя потенциал, силни и слаби страни. Но от хората, които държат държавното кормило се очаква да предлагат успешни решения, да устояват на изкушения и натиск и да бъдат държавници, а не чиновници с високи заплати…и бонуси към тях.
Да правим нещата с идеята „за”, а не с мотивацията „против”. И завинаги да се разделим с политиката на принципа „проба – грешка”.
Аз вярвам, че България може повече, но това изисква определяне на национални приоритети – не само до края на мандата, а за следващите 10, 20, 50 години.
А това означава като търсим енергийна независимост, да не инвестираме в проекти, които ни правят още по-зависими, като АЕЦ Белене, например.
Да не се хвалим, че ще изнасяме месо за Катар, след като не сме направили необходимото да подкрепим родното производство и се налага да внасяме от други страни.
Да не позволяваме монополи, картелни споразумения и спекула да диктуват цените у нас.
И нека не си правим илюзии, че можем да коригираме грешките, без да реформираме системата…
Петя Ставрева, председател на ПП“Обединени земеделци“
