Днес е Игнажден, денят в който има доста поверия и ритуали. Игнажден носи името на църковния празник, защото на 20 декември Източното православие отбелязва паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец.
От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.
Ритуалите
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай „полязване“ е характерен за всички области на страната ни.Оттук идва и още едно наименование на празника“Поляз“ или Полязовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия.
Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден.
В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.
Поверието за парите
На Игнажден е в сила и друго важно поверие да не се дават пари назаем.
Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с „пълни ръце“.
Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.Според православните родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден ястията приготвяли в навечерието на празника.
Част от „мъжката работа“ на Игнажден била съвсем различна.На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни.
От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.
Храната
На Игнажден е и първата кадена вечеря,която е постна.
За старите българи Игнажден е бил един от най-важните празници. Огънят, който палели, символично привличал слънцето.
На този ден се ядат постни ястия, но без боб, за да няма градушки през годината.
Хубаво е на трапезата да има сарми, царевица, картофи с праз, орехи, мед, варено жито!
