Три общини от Пазарджишка област попаднаха сред анализираните по системата за оценка на финансовата стабилност и дисциплина в общините, обявена от Министерство на финансите днес. Министърът на финансите Симеон Дянков и заместник-министър Владислав Горанов обявиха своебразно класиране на общините по няколко показателя. Така най- голямата община в нашата област Пазарджик попадна в десятката на десетте общини с най-големи просрочени задължения към 30 юни тази година, обобщава http://pz-info.com. Дългът на пазарджишката община е 4,9 милиона лева, което и отрежда, в случая престижното десето място.
Справка за 10-те общини с най-големи просрочени задължения към 30.06.2012 г. в млн. лв. |
||
1 |
Пepниk |
13,3 |
2 |
Kъpджaли |
9,5 |
3 |
Bидин |
7,7 |
4 |
Дупницa |
7,5 |
5 |
Cтoличнa oбщинa |
7,1 |
6 |
Cмoлян |
7,1 |
7 |
Cилиcтpa |
6,5 |
8 |
Cливен |
5,6 |
9 |
Poдoпи |
5,1 |
10 |
Пaзapджик |
4,9 |
В същото време община Батак е сред петте общини с най- голямо увеличение просрочените задължения за периода 30.06.2011 – 30.06.2012. Дългът на родопската община е нараснал с 900 000 лева.
|
|
Общини с най-голямо увеличение на просрочените задължения 30.06.2012 – 30.06.2011 |
Размер на увеличението в млн. лева |
Земен |
1,6 |
Белоградчик |
1,5 |
Струмяни |
0,9 |
Батак |
0,9 |
Борован |
0,5 |
|
|
И докато Пазарджик е сред общините с най- големи просрочени задължения, попада и в далеч по-положителната графа на общините с най-голям намаление на дълга- с 1,6 милиона лева.
Общини с най-голямо намаление на просрочените задължения 30.06.2012 – 30.06.2011 |
Размер на намалението в млн. лева |
Столична община |
37,9 |
Сливен |
7,1 |
Хасково |
4,2 |
Пазарджик |
1,6 |
Карлово |
0,8 |
Въпреки това община Пазарджик е сред общините с най-ниска оценка в крайното класиране.
2011 година – най-ниска обща оценка в крайното класиране |
2012 година най-ниска обща оценка в крайното класиране |
Видин |
Кюстендил |
Пазарджик |
Карлово |
Кюстендил |
Кърджали |
Карлово |
Видин |
Силистра |
Пазарджик |
В по-горна група пък преминава община Лесичово.
Представената системата от показатели е следствие от усилията на Министерството на финансите да се структурира и консолидира информацията за финансовото състояние на общините, за да бъде използвана като подходящ инструмент за финансово управление. В този смисъл, подобряването на информационната база ще послужи като основа за съставянето на бюджетните прогнози и като насока за бъдещи действия.
Предвид факта, че общините финансово се подпомагат със средства от републиканския бюджет и са част от консолидираната фискална програма, е добре да се следи прозрачното и ефективно изразходване на финансовите средства от всяка община. Избрани са четири групи показатели:.
Показатели за финансова самостоятелност:
- Дял на собствените приходи, намалени с помощи и дарения от чужбина от общите постъпления;
- Покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи, намалени с помощи и дарения от чужбина.
Показатели за финансова устойчивост:
- Бюджетно салдо спрямо общите постъпления;
- Размер на дълга, като процент от годишния размер на собствени приходи, намалени с помощи и дарения от чужбина и изравнителна субсидия;
- Дял на просрочените задължения от годишния размер на собствените приходи, намалени с помощи и дарения от чужбина и изравнителната субсидия.
Показатели за ефективност:
- Население на един общински служител;
- Дял на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи.
Показатели за инвестиционна активност:
- Дял на капиталовите разходи в общите разходи.
Информацията ще се публикува всяко тримесечие.
Общата оценка на общините е въз основа на подреждането им по резултата от средноаритметичната стойност на разглежданите четири групи показатели. Тежестта на всеки от показателите в общата оценка на общината зависи от особеностите на всеки от тях.
Групирането на общините става посредством обобщените, претеглени показатели в следните интервали: над 80 т. – 1 група; между 60 т. и 79.9 т. – 2 група; между 40 т.и 59.9 т. – 3 група: между 20 т. и 39.9 т. – 4 група; под 20 т. – 5 група.
Проследяването на движението на общините в групи на определени периоди (година, тримесечие) ще спомогне за подобряване на прозрачността на управлението на публичните ресурси на местно ниво.
За по-голяма сравнимост общините могат да бъдат сравнявани и по категории, определени на база население:
- първа категория – София, Пловдив, Варна;
- втора категория – градове с население над 50 000 жители;
- трета категория – градове с население от 20 000 до 49 999 жители;
- четвърта категория – градове с население от 6 000 до 19 999 жители;
- пета категория – градове с население под 6 000 жители.