Пещера-София. Евродепутатът и член на "Европейските консерватори и реформисти" Николай Бареков обяви конкурс за есе на тема "Свободата на медиите в България". Инициативата му идва като следствие от позорната за България класация за свобода на медиите на авторитетната световна организация "Репортери без граници", според която страната ни заема незавидното 113 място.
Публикваме есето на Николина Асенова Барбутева, с което тя заяви участие в конкурса:
Наскоро бе обявена поредната класация , в която беше включена България. Този път критерият , по който ни съдеха , беше свободата на словото у нас. Учудващо или пък не съвсем , ние отново заехме едно от … последните места. Сякаш последните редици са взе запазени за нас и се питаме това съдба ли е или нормална последица от обективната реалност , в която живеем. Може би е сбор и от двете.
Защо няма свобода на словото у нас?
Преди 10.11. нямаше , защото политическата обстановка го налагаше , беше част от режима , а сега ‘’демократичният режим’’ си купува медиите и от там и мнението на хората до голяма степен е предрешено. Ето защо масово хората у нас отбягват да гледат новини. Те знаят , че са манипулирани. Една странна ситуация се получава. Вместо медиите да информират, те налагат мнение. Тук не можем да говорим за свобода. Това е пропаганда. Човек да се чуди дали приомите на комунизма в тази насока не са се запазили , че и поразвили дори?!
Медиите са четвъртата власт и като власт би трябвало да са независими. Властта е независима. Тя диктува. Ако някой на нея й диктува , то тя не е власт , тя е инструмент. Не можем да говорим за власт в тази сфера, ако над нея се изсипват постоянно репресии. Да, подчинението се печели със страх , но това ли ни е необходимо през 21 век – страх от изразяване на свободата на словото и печата?
Възниква и друг въпрос: колко от медиите у нас са независими или полунезависи? Колко от журналистите пишат материали по поръчка или трябва да се въздържат да публикуват нещо , защото то не е удобно? Учи ли се в университета това , че бъдещите журналисти трябва да бъдат нечии подлоги или на това ги научва практиката? Все пак има много неща, които не се научават в университета, но виж практиката е безценен учител. Тук не споменавам хората, които се продават доброволно, а хората които са принудени да премълчават истини. Аз вярвам, че за тях това е труден за преглъщане залък, защото трябва да вървят срещу себе си и убежденията си, а това не е просто страшно, то е болезнено. Някои от тях разбират, че срещу машината не могат да се борят и се отказват или стават ‘’удобни’’ за този или онзи, ала къде тогава отива творчеството в тази професия, ако всичко предварително е предрешено?
Кой определя свободата на медиите у нас?
Със сигурност не гражданите. Тогава остават властимащите. Да, до голяма степен са те и също така хората от родния ъндърграунд или всяващите страх на местно ниво мутри (такива има из цяла България), които държат в подчинение цели населени места, защото те са хората с парите, а от там и с властта. А може би просто понятието ‘’свобода’’ у нас е криворазбрано , както много други неща. За свободата на медиите нито медиите се борят достатъчно , нито обикновените граждани. И ако трябва да определим кое наистина носи свобода според нашите разбирания, то това са парите. Имаш ли ги си в състояние свободно да получиш това , което искаш и когото поискаш , разбира се.
Но свободата на медиите в никакъв случай не е недостижима цел. Тя може да бъде постигната много лесно – с премахването на цензурата. Това просто трябва да се превърне в държавна политика , узаконена и приложена на практика. Когато това се случи , ще има осезаеми резултати. Дори не е нужно да се оповестява публично, защото ще бъде усетено от всеки в държавата. Истинската свобода се усеща. За нея не е необходимо дори да се говори. Тя е чувство.
Автор: Николина Асенова Барбутева, 27 години
Източник : / BNEWS /
