София.Кметът на Пещера Николай Зайчев участва днес в конференция на тема: „Последиците от дългосрочния бюджет на ЕС за периода след 2020 г. за местните и регионалните власти”. Тя се организира в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС от Националното сдружение на общините в Република България и Европейския комитет на регионите.
Събитието откри председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново г-н Даниел Панов. Поздравление към участниците на форума направиха още заместник-министър председателят на България Томислав Дончев, председателят на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц и кметът на столична община Йорданка Фандъкова.
Конференцията е подчинена на два основни акцента, а именно:1. Кои са ключовите елементи на Многогодишната финансова рамка (МФР) и потенциалното им въздействие върху регионалните и местните власти и 2. Последици за ключови политики на ЕС от разглеждането на МФР като инвестиционен бюджет.
Основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза – политиката на сближаване, представлява много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави членки, въпреки че то все още е нейна характеристика. Тя е мощен инструмент за регионално развитие с потенциал за насочване на ресурсите към постигане на целите на Европейския съюз и за подобряване на административните практики и култура в цяла Европа, макар и като косвен ефект на кохезионната политика.
Това коментира в рамките на конференцията министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той заяви, че бъдещата политика на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове. Според него новият кохезионен пакет носи редица позитиви за регионалната политика. Един от тях е засилването на териториалното измерение на политиката на сближаване чрез новата интегрирана цел „Европа по-близо до гражданите“. По думите на министъра положително отражение ще даде въвеждането на по-гъвкав подход за многофондови инвестиции – многофондово финансиране и дори многофондови програми, които дават възможност за регионализиране на инвестициите и фокус върху спецификите и нуждите на конкретните територии. Има засилване на децентрализирания подход на управление на програмите, което също е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност, отчете още той.
Полицентричната структура и мрежа от градове следва да е в основата на постигането на устойчиво и балансирано териториално развитие, което следва да бъде един от стълбовете на политиката за териториално сближаване на ЕС и ключов принцип при определяне на обхвата на подкрепата по линия на европейските фондове. Ето защо бъдещата политика за сближаване следва да бъде насочена по-фокусирано към изравняване на свързаността и достъпа на регионите до Единния европейски пазар, посочи Николай Нанков. Трябва да се засили нейният интегриран характер и териториална насоченост и да се подкрепи изграждането на полицентрична европейска територия с балансирано разпределение на градовете двигатели на растеж и техните опорни центрове.
Регионалният министър посочи, че през двата програмни периода, в които страната ни получава средства от еврофондовете, регионалната политика на България е съобразена с европейското финансиране и с целите на Кохезионната политика. Това е довело до видими резултати в нашите градове и региони, но въпреки това продължават задълбочаващите се социално-икономически диспропорции в развитието на районите. По думите му, въпреки възможностите чрез новата кохезионна политика на ЕС, са необходими допълнителни усилия от наша страна и въвеждане на нови подходи в регионалната политика на страната, което да засили ефекта от политиката за сближаване на ЕС.
В края на форума ще има дебат по темите с кметовете-представители на НСОРБ, сред които е и кметът на община Асеновград д-р Емил Караиванов, и с членове на Бюрото и комисията COTER.
