Неделно: Георги Връбчев – Сбогуване

Сама сълза прегръща песъчинка,

във шепа пясък на притихнал бряг

и в залез пурпурен и синкав

догаря с утолена страст деня.

Догаря и лятото, превърнато в спомени,

в солена носталгия на сладка сълза

и нови надежди за слънчеви пориви,

за повей на трепет, за споделена мечта.

Оставям ти лятото, оставяш ми спомена

за твоята вечност, безбрежно море,

дочакай ме, аз ще се топля на огъня

от юлски лъчи и безкрайно небе.

Георги Връбчев

05.09.2021, Градина