На 9 май е Летен Никулден.
Празникът е въведен от християнската църква през XI в., когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в град Бари (Италия). Българите наричат празника "Сухи св. Никола" или "Лятна Никулка" и го почитат за предпазване от суша, градушки и наводнения. Не се работи никаква домашна или полска работа, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия.
На Летен Никулден в Западна България се изпълнява молебен за дъжд – ритуално шествие Покръсти, Скръсти, Кръстоноше или Кръсти. След черковната служба в чест на светеца, девойките взимат икони и хоругви и водени от свещеника обхождат селското землище, като пеят обредни песни, с които молят светците и небесните сили да изпратят дъжд и влага, така необходими за посевите. Попът ръси със светена вода дървета, оброчища, извори, прави водосвет на кладенци и поточета. Накрая "за дъжд, за полята" в селото се дава общ курбан – жертва за св. Никола. Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Никола – Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година.
