На 2 август, през 1903 година, избухва Илинденско-Преображенското въстание – най-масовото народно въстание след освобождението на България. Организирано и ръководено от ВМОРО, въстанието се смята за връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско.
По силата на Берлинския договор (1878) Македония и Одринско се връщат в пределите на Османската империя, което предизвиква остра реакция на българския народ. В Македония и Одринско се създава гъста мрежа от революционни комитети. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО, на който се взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. На Смилевския конгрес е изработен планът за въстаническите действия, избран е ръководен щаб в състав: Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев. На конгреса в местността "Петрова нива" в Странджа е приет план за въстаническите действия в Одринско и е определен състава на бойното ръководство в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието в Македония избухва на Илинден /20 юли/2 август ст.стил/, най-напред в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстанието обхваща Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). На 6 август – Преображение /19 август-стар стил/ избухва въстанието в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Странджанската република просъществува 26 дни. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се водят в Мелнишко. Въстаниците воюват срещу турските войски в Серско, Драмско и Горноджумайско
В Македония и Одринско са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4694 души, оставени без подслон са 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
