1 септември е посветен на Св. Симеон Стълпник и бележи началото на Новата църковна година.
Българите наричат празника „Симоновден“, „Летни Симеоновден“, „Симеон орач“, „Симеон сърп“ и на него започва есенната оран и сеитба.
На тази дата се чества паметта на преподобни Симеон Стълпник – основател на стълпничеството (източна аскетическа традиция). Роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп (кула) и заживял на върха му. Дълги години светецът живял в малката си килийка, на върха на своя стълп, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността.
По земите на българите денят на светия отшелник – покровител на орачите – е ден за начало на есенната оран. В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Рано сутринта се замесват обредните пити, късове от които се дават и на добитъка. За курбан се коли петле и заедно с питата се носи на нивата (остатъците от храната не се връщат в дома, а се заравят в земята).
На този ден от дома нищо не се изнася, за да не „излезе“ плодородието; не се пали огън, за да не пламват пожари по нивите; стопанките не перат, за да не са празни житните класове; с вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
В деня на св. Симеон трябва зорко да се следи кой пръв ще влезе в дома ни – ако полазникът е богат, чака ни година на благополучие.
Имен ден празнуват: Симеон, Симона, Мона, Моник.
