За бежанците в Пещера през периода 1913 – 1918 г. разказват от Исторически музей Пещера.
След Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1915 – 1918 г. хиляди български семейства от Македония и Беломорието са подложени на насилие и издевателства от страна на сръбските и гръцките власти.
Голяма част от тях напускат родните си места, избират тежката съдба на бежанци и тръгват към България. В този период, по сведения на Околийския управител, през град Пещера и околията, преминават над 12 000 бежанци основно от Серско, Драмско, Неврокопско и Демирхисарско.
Настанявани са в училищата, казармата, метосите на църквите „Св. Димитър“ и „Св. Петка“, в къщи, в палатки край града. От тук са поемали към други краища на България.
В Пещера остават да живеят над 100 семейства, главно от селата Горно Броди, Серско и Гюреджик, Драмско. Пещерската община отпуска на всички парцели в местността „Падарница“ за да си построят жилища. Техни наследници живеят и днес в нашия град.
