Съгласно прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2012 г., след пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали през последните почти двадесет години мащаби, доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите членки от Южна и Източна Европа. Въздействието на кризата върху социалното положение понастоящем се усеща по-остро, тъй като първоначалният предпазен ефект от по-ниското данъчно облагане и по-големите разходи за социални плащания (т.нар. „автоматични стабилизатори“) отслабна.
„2012 г. беше поредната много лоша година за Европа от гледна точка на безработицата и влошаването на социалното положение“, коментира европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор. „Но нашият анализ показва до каква степен целесъобразни реформи на пазара на труда и подобрения в структурата на системите за социална сигурност могат да подобрят способността на държавите членки да устояват на икономическите удари и да улеснят по-бързото излизане от кризата. Освен това социално-икономическото положение в Европа едва ли ще се подобри съществено през 2013 г., ако не постигнем по-голям напредък и при решаването по-внушаващ доверие начин на кризата с еврото като намерим средства за така необходимите инвестиции, включително в повишаването на квалификацията на хората, съответствието на техните умение на търсенето на пазара и социалното приобщаване, и като накараме финансовите структури да работят за реалната икономика.“
Нарастващи различия в рамките на еврозоната
Средното ниво на безработицата в ЕС нарасна до почти 11 %. Докладът потвърждава нов модел на задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г. извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост от намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище, очертана също и при провежданите в момента дискусии относно изграждането на задълбочен и истински икономически и паричен съюз.
Анализът показва също така, че в държавите членки, които са предприели съществени реформи, за да направят своя пазар на труда по-динамичен, за безработните вероятността да си намерят нова работа остава по-голяма дори през годините на криза. Възможните реформи ще бъдат подробно разгледани като част от т.нар. „европейски семестър“ през 2013 г. и конкретните препоръки за всяка държава членка.
Доходите на домакинствата намаляват, рисковете от трайно социално изключване нарастват
Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати. Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност.
Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите-членки на ЕС, за които е налична информация, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17 %), Испания (8 %), Кипър (7 %) и Естония и Ирландия (5 %). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата.
Заплащане на труда
Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4 % в ЕС за 2010 г.), която показва тенденция да се задълбочава с възрастта. Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група. Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените. Поради това в Пакета за заетостта от 2012 г. се подчертава, че структурните реформи на пазара на труда следва да са насочени към осигуряването на достойно и надеждно заплащане и избягването на уловките на ниските заплати, включително чрез установяване на подходящи нива на минималните заплати.
Умения
Анализът в доклада посочва, че в някои страни, по-специално в южната част на ЕС, съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро и/или се е влошило. Този проблем е особено остър за високия и все още нарастващ брой млади хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение./pz-info.com/
