Ако сте решили да участвате в анонимния конкурс на „Биовет“ за написването на есе, разказ, стихотворение и конкурс за рисунка на тема „Пещерските будители“, то Пещераинфо ви подсказва. Кои са будителите на Пещера? Припомняме, какво сме писали през 2017, когато Георги Шохов от Историческия музей започна ученици с огнищата на българския дух на будителите в Пещера.
На първо място е българското светско училище в Пещера, открито през 1848 година, което в годините на робството формира народностния дух и националното съзнание на дедите ни. Неговите създатели са учителите Георги Райков и Михаил Куманов – еленския даскал, въвел в обучението модерната Бенланкастерска метода – “взаимоучителната”, Стоян Попов, Атанас Мишев – създателя на класното училище, въвел “звучната метода” на обучение. Прекланяме се пред делото на учителя възрожденец Спас Зафиров – учител на Христо Ботев и Иван Вазов в Пловдив, инициатор на първите чествания на празника на славянските просветители в Калофер, Пазарджик и Пловдив
Пещерските църкви “Свети Димитър” и “Света Петка”, които са огнища на българщината и стожер на националния дух, дават магическата сила на пещерските будители. В тях първенците поп Иван Койнаров, Христоско Попче, Христоско Чорбаджи, Кузма Мичу, Атанас Раков и десетки други, подкрепени от д-р Стоян Чомаков от Пловдив и Стефан Захариев от град Пазарджик, едно десетилетие водят драматична борба за изграждане на българската църква срещу гърчеещите се, завършила с успех в полза на българската кауза.
Третият център на духовния живот, където пламти неугасима душата на будителите е пещерското читалище “Надежда” основано през 1873 г., след Освобождението преименувано на “Развитие”.Под неговия купол се събира пещерската интелигенция, а естествените инициатори и учредители са най – будните граждани на Пещера по това време учителите – споменатите вече Михаил Куманов и Атанас Мишев, както и Стоян Попов, Христо Цикалов, Димитър Търпов , Христоско Попче и Григор Поптодоров. Освен духовен център Читалището чрез своите членове участвува активно и в национално – революционните борби на българския народ през Възраждането.
Към многолюдния отряд на пещерските будители принадлежат и строителите от строителната-архитектурна школа в Пещера – Казови, Динчеви, Кътени, Стайкови, Димови, Калинови и други. Те сътворяват монументални, възрожденски архитектурни паметници-църкви, манастири, къщи, чешми, дюкяни, пръснати из цялата България, които и днес удивяват, в които са притворени българщината и Ренесансовите идеи.
Истински будители са участниците в национално-революционната борба от Пещера: Димитър Горов – един от създателите на Гюргевския Централен Революционен комитет, съратник на Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Стамболов и Любен Каравелов, Атанас Горов – четник от Ботевата чета, загинал заедно с Ботев, Георги Зафиров – аптекар и лекар на Априлското въстание в Панагюрище.
Идеите и примера на будителите в Пещера не загиват в ново и най-ново време. Те оживяват и допринасят за разцвета на пещерското училище, където са съхранени възрожденските ценности, чрез работата на учителите с главна буква: Петър Раков, Стоян и Иван Попови, Стефан Кънчев, Рашко Николов, Цветана Кожухарова и още десетки други.
Пещерци не забравят и делото на Михаил Каролиди завещал свой имот в центъра на града специално за построяване на ново училище. Паметен е и денят 11 май 1897 г. за гражданите на Пещера, когато Алеко Констанинов пристига в града за откриването на новото класно училище.
За първи път в Пещера празника на дейците на Българското възраждане и на борците за национално освобождение се празнува на 1 ноември 1923 г. За втори път се отбелязва през 1929 г., а след това ежегодно до 1945 г. когато е забранен. На този ден ученици от всички пещерски училища организират обща манифестация из града след молебен в църквата „Св. Димитър”, носейки портретите на народните будители, организират литературно – музикални представления в читалището и в отделните училища.
Днес, в най-ново време будителския принос на Пещера е огромен – градът дава на България 2 академика, над 30 професори, десетки кандидати на науките, доценти и още много творци и научни работници, някои от които със световна известност като: академик Веселин Хаджиниколов,академик Людмил Стайков, професорите Янко Тодоров, Янко Янев, Веселин Стайков, Димитър Пасков и други.
Истински будителски дух и чувство на родолюбие и историчност се крие в творчеството на изтъкнатите пещерски изследователи – краеведи от нашето съвремие Анастас Пунев и Петър Велков.
Анастас Пунев е най-значимия изследовател на историята на нашия град. В продължение на две десетилетия с рядко усърдие и любов, той грижливо проучва миналото на гр. Пещера. Плод на неговата задълбочена изследователска и проучвателска дейност са излезлите от печат книги: ”Енциклопедичен речник Пещера”, „Някогашната Пещерска чаршия”, „Сказание за Димитър Горов”, ”Пещера – нашия град”, ”История на Пещерската Община”, ”Левски и Пещера”, ”Алеко и Пещера”,”История на Пещерското читалище”, “Година от трудни дни”.
Неоценим е труда на Петър Велков като краевед, за изследване на историята на Пещера. Автор е на монографиите: ”Пещерската архитектурно-строителна школа ХІХ в.” ,”Бележити граждани на Пещера”, “Стари чаркове и чаркчии на дъскорезното производство ” и “Страници из моя живот”. Без тази негова дейност историята на Пещера щеше да е по-бедна.
