Източник: pzdnes.com
Снимки: Личен архив на Красимир Георгиев
Предисторията
За първи път балгарската армия празнува през 1888 г. инициатор за това е полковник Сава Муткуров, който по това време е военен министър. Датата определена от него е осми ноември – Архангеловден. Когато Фердинанд се възкачва на трона прави кардинална промяна и определя Гергьовден за празник на армията, датата е 23 април, тъй като все още не е бил приет Григорианският календар.
След промяната, която се налага от него през 1916 г. датата се мести на 6 май, а от 1924 г. загиналите български войни се почитат на Архангелова задушница. От 6 май 1934 г. започва традицията с парадите на войската, като такива са се провеждали във всеки град където е имало казарма.
Пещера не прави изключение
След установяването на социализма след 1944 г. празникът се мести на 9. септември. След промените през 1989 г. е взето решение армията да празнува на 23 август, когато се е състояла битката на връх Шипка. През 1993 г. е взето правителствено решение по предложение на военния министър Валентин Александров празникът на армията, с име Денят на храбростта да се отбелязва на 6 май.
Пещерският празник
Военният министър Валентин Александров изпраща заповед до всички поделения на Българската армия за възстановяването на Гергьовската традиция. Това се случва през 1993 г., в навечерието на деветдесетгодишнината на 49 Инженерно – сапьорски полк в Пещера, която се навършва на 14 януари 1994 г. Това е и причината местното поделение под ръководството на полк. Иван Дърмонски да организира отбелязването на Деня на храбростта – 6 май още по-тържествено, разказва Красимир Георгиев, който по това време е капитан и отговаря за културно – масовите прояви на личния състав на полка.
Цялата организация на събитието е поета от капитан Красимир Георгиев, той прави запитване до Военния архив във Велико Търново и научава как в миналото е било отбелязвано това събитие. По историческата справка написва и сценария, по който поделението с бойно снаряжение крачи под строй до параклиса „Свети Георги“ в общинския център.
За празника от Велинград слизат мажоретките и духовият оркестър ръководени, от покойния вече, Димитър Мечев. Те вървят пред строя и тържествено въвеждат личния състав на полка. Следва слово на командира на полка, а след това тържествена заря – проверка в памет на загиналите за Освобождението и освободителните войни. След това в ДАП се е състоял офицерски бал.
В него са взели участие всички от управляващия състав на полка и двадесетина местни първенци, разказва Красимир Георгиев. Той е бил натоварен и с осигуряването на средства за събитието, като разказва, че е получена финансова помощ от тогавашния директор на „Биовет“ – Жгумов, Кольо Георгиев от „Винпром“, Гудов, Симеонов, Батаклиев и още няколко местни фирми.
На същото място, на 6 май е тържественият парад до параклиса, пред когото се състои осветяване на бойните знамена и демонстрации на уменията на бойците, както и произвеждане в по-горно звание на офицери и сержанти. Също изключително тържествено и с участието на местните свещеници отец Димитър и отец Иван, както и Архиерейският наместник Петър Кабов.
След като събитието преминало много успешно и за него дълго време се разказвало в града, в разговор между командването на полка и местните управленци се стигнало до идеята 6 май, Денят на храбростта да стане празник и на града, а не само на армията. Било ясно, че за да стане намерението реалност, то трябва да бъде прието на сесия в Общинския съвет в Пещера.
Така то е било одобрено от Комисията по култура с председател Георги Фолев, вече покойник и зам.-председателят на ОбС и съветник по това време Стефан Бойкинов. Именно те са и вносителите. Като в мотива за решението е вписано, че по този начин ще бъде отдадена почит на загиналите за свободата на България, а също така е предложено денят да бъде неучебен и неработен за общинските фирми.
Така на 24 февруари 1994 г. е прието отбелязването на първият празник на града да се състои на 6 май 1994 г. Кмет по това време е Димитър Такев, а председател на Общинския съвет – Петко Енев. Във връзка с подготовката на празника е създаден и Организационен комитет в състава му влизат журналистките Цветанка Чучева, Васка Чапарова, Мария Златкова, Хари Хайверов, Димитър Павлов, свещениците Димитър и Иван, тогавашният шеф на Младежкия дом – Гьошев. По това време в Община Пещера работила и съпругата на Спас Ташев, Десислава Ташева е била секретар на общината, тя също е била част от Комитета.
Културните дейци са планирали мероприятията съпътстващи празника – организирали са изложби, посещения на театрални постановки в Пещера, почистване на мястото около параклиса и др. В казармата се провеждали спортни събития, като част от предпразничните били футболни срещи между отборите на пожарната, полицията и полка.
Първият празник на 6 май 1994 г. се е състоял по същия сценарий пред параклиса „Свети Георги“, сред официалните гости на събитието са Екатерина Михайлова и Августин Пейчинов.
Правено и възстановяването на обичая „Гергьовска люлка“. От Казармата е осигурена и военно-полева кухня, която приготвила курбан за посетителите.
През 1995 г. е взето решение тържествената заря – проверка да се състои на централния площад. И от тогава до момента се провежда все там. Това е причината Пещера да празнува на 6 май – Гергьовден, когато българската армия отбелязва Деня на храбростта.
