На 10 ноември, през 1989 година, е Десетоноемврийският преврат в България. Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков, след 33-годишното му управление на България, като генерален секретар на Българската комунистическа партия. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години. Движеща сила на свалянето на Живков стават т. нар. „чавдарци“, формирани на 5 ноември 1989 г. по инициатива на Добри Джуров. В групата влизат Д. Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков. На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск, Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
