Епархиите на българската православна църква избраха делегати за Патриаршеския избирателен събор, който на 24 февруари трябва да избере нов български патриарх намястото на починалия на 6 ноември Максим. За делегати на патриаршеския събор с таен вот от всички епархии бяха избрани по петима представители – по трима клирици и по двама миряни, а само от Софийската епархия делегатите са десет души. Изборът на делегати беше извършен от предварително подготвени списъци на „достоизбираеми“ клирици и миряни, изготвени от съответния митрополит с помощта на архиерейските наместници. Извън тези 80 представители, избрани от епархиите, в Патриаршеския избирателен събор по право ще участват четиринадесетте митрополити, 19-те епископи (от които трима са и игумени на ставропигиалните манастири – Рилски, Бачковски и Троянски), ръководителите на двете духовни семинарии. Също така всеки митрополит има правото да определи за представител на събора и по един монах и една монахиня от епархията. Така общият брой на участниците в Патриаршеския избирателен събор на 24 февруари се очаква да бъде 145. Известни противоречия предизвика включването в списъците на достоизбираемите в Софийската епархия от наместник-председателя на Св. Синод и временно управляващ епархията, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, на имената на проф. Аксиния Джурова, писателя Антон Дончев и председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров. Възраженията срещу Джурова и Воденичаров бяха свързани с принадлежността им към бившата комунистическа номенклатура, а срещу Дончев – за предполагаемото чу членство в Ордена на тамплиерите и заради книгите му, в които средновековното еретическо движение на богомилите е представено в благоприятна светлина. Софийската митрополия обаче защити в изявление до медиите своите номинации. По неофициални данни обаче на днешния избор тримата не са избрани за делегати на събора./БТА/
