Имаше един филм – “Деца на килограм”, в който главния герой, баща на около 55 г. се опитваше да се справи със своите … 12 деца и непредвидените ситуации, в които го поставяха постоянно! Нещо подобно май се случва в България, близо месец и половина преди изборите 2 в 1. Кандидатите за властта – местна и президентска, по всякакъв начин се опитват да ни поставят в ситуация, подобна на този филм. И го правят, при това напълно успешно!
Незнайно защо, тази дребна иначе женица Меглена Кунева, която от червена снаха пожълтя до еврокомисар през 2007 г. реши, че ще става президент през 2011 г. Какви ли могъщи лобита решиха да подкрепят, иначе доскоро скланялата глава в скута на Барозу еврокомисарка по защита на потребителите, член на борда на БНП „Париба“. Същата банка, която все по-смело навлиза в родната ни енергетика. Чаровната евро-усмивка на иначе позастарялата вече номенклатурна красавица, съчетана със перфектна словесна еквилибристика и допълвайки изчистената й модна линия правят единствено добро впечатление, допълнено от никому неизвестния допреди няколко седмици зам.-управител на БНБ Любомир Христов. Нещо май банките в кандидат-президентския тандем станаха повечко …
И докато все пак Меглена Кунева е сравнително по-свежо нещо на политическия ни небосклон, то старите муцуни Волен Сидеров и Ивайло Калфин са до болка познати със скучните си, еднотипни политически проекции. Ако първият вече се усмихва нетипично за него и на враговете му, то на вторият, който е уж социалист, но май не съвсем, му присадиха за подгласник майор Деянов, за да не порозовее съвсем и малкото оставащ червен електорат. Странно как се променят нещата. Гласът на Първанов в европарламента Калфин, ексвъншен министър на Станишев в тандем с бившия секссимвол на българското кино Стефан Данаилов, който странно как изведнъж склони за вице, след като няколко месеца се дърпаше да бъде титуляр. Явно бившият културен министър помъдрява обратно пропорционално на килограмите си, за разлика от Павел Шопов, който май упорито върви по стъпките си на шефа си.
На фона на тази пасторална политическа картинка вечно усмихната физиономия на Росен Плевнелиев и изглеждащата като по-голяма мъдра кака до него Маргарита Попова стоят направо гротескно. Иначе безличният политически тандем, който Бойко Борисов упорито отказваше да назове до последно, беше изваден като от ръкава на фокусник, за да бъде пуснат по пистата на президентската надпревара с една идея по-напред от другите. Въпреки, че някои угодни на властта социолози (МБМД) веднага им предрекоха победа, то двамата – единият бивш, а другият в отпуска – министри някак си изглеждат съвсем оплетени в калчищата на великото строителство на магистрали, скандали с подкупи и неясни послания. Направо не е за вярване как изтънченият бивш управител на „Бизнес парк София” Росен Плевнелиев стана най-одобряваното лице в кабинета на малцинството и кандидат-президент на ГЕРБ …
А някой сеща ли се изобщо за вечната опозиция ДСБ, СДС, ОДС?! Аз не. Освен че си имат уж общ кандидат за президент – Румен Христов. И уж искат да са заедно на избори. Сещам се обаче за един виц, който Иван Костов пусна когато Мартин Димитров се боричкаше с Пламен Юруков за лидерския пост в СДС през 2009 г. – No Marty, no party. Командира се оказа прав, а партито е на път да му излезе твърде солено.
И като всяка торта и политическата си има черешка. В случая обаче, типично по български, за да няма сърдити, черешките са две – Мария Капон и Атанас Семов. Проф. Семов, който се закани, че като стане президент ще уволни Бойко Борисов и Капон, според която президентството е … кауза! Както е кауза и на Алексей Петров, който претендира някак си да бъде глазурата, на иначе вкусната политическа тортата, наречена Избори 2011.
Дано само политиците на килограм, да не са забравили кой всъщност държи ножа, и кой реже парчетата от политическата торта! Предстои ни да видим.
Веселин Гарабитов
