За 12-ти път читалището в Радилово организира Национален фестивал на кешкека и народните умения.
След две поредни пандемични години, в които фестивалът иновативно се проведе онлайн, днес отново много хора предпочетоха да отбележат Независимостта в пещерското село.
От дни в Радилово местните жени се подготвят за приготвянето на митичната храна кешкек. Пикът в тази подготовка е в ранното утро, в което ниските септемврийски температури не притесниха жените, които започнаха да варят пшеницата по дълголетната рецепта. За радиловския кешкек се смята, че е по рецепта на богинята Бендида.
А освен кешкек, гостите на фестивала имаха възможност да опитат традиционни ястия и от други населени места в региона.
Празникът започна с детското шоу „От раклата на баба“, а по традиция бе представена и легендата за кешкека.
Фестивалът продължава през целия ден с отворени врати на музейната сбирка, фолклорна програма на гостуващи състави и групите към читалището домакин.
Фестивалът е създаден прец 2011 година и се осъществява със съдействието на семейставата на новородените деца в Радилово, защото традицията повлява за бебе да се гощава именно с кешкек.
През месец април 2011 г. по време на гражданска дискусия, организирана от НЧ“Зора 1903″ и „Платформа АГОРА”, местната общност реши този Ден на традиционните продукти да се превърне в национален фестивал, който да популяризира местните традиции.
Ето и самата легенда за кешкека:
Някога по земите на днешно Радилово живели тракийското племе беси и славянското племе драговичи. Тежка участ сполетяла селото – жените не можели да заченат, а тези, които зачевали, раждали мъртви бебета. Селото било обречено, а хората – много притеснени. Всяка сутрин жените се молели на тракийската богиня на плодородието Бендида за помощ.
Така една нощ богинята се явила в съня на една от жените със заръката, че ще помогне на жените да заченат, но когато се родят децата да приготвят кеша (каша).
Богинята казала още да изберат от най-хубавото пшеничено зърно, да бъде узряло, да го смелят на едър камък и да го измият 9 пъти, за да бъде чисто като сълза. В голям съд трябвало да сложат мълчана вода, а когато тя заври да прибавят смляното зърно. Бъркайки, жените трябвало да наричат “Да порасне силно и работливо”, “Да бъде с чиста душа като зърното”. Когато детето порасне и реши да се задоми, преди сватбата отново трябвало да направят от същата кеша и да наричат “Да има здраво семейство”, “Да отгледа здрави дечица”. Накрая богинята заръчала от тази кеша да опитат всички хора от селото.
На сутринта жената разказала за своя странен сън и хората дали курбан за благодарност на богинята.
Родили се първите деца, а жените бъркали божествената кеша, която се превърнала в символ на ново начало и нов живот.
