Пещерските будители
Елеонора Каролиева, 7 кл. СУ“Св. Климент Охридски“, гр. Пещера
Второ място от конкурса „Пещерските будители“
„Един град, макар и малък, и един свят един, микрокосмос. Физиономията на един град се прави от неговите хора.
Без тях той е безличен и мъртъв.“
Анастас Пунев
Разхождам се по улиците на родния си град. Есента е обагрила листата на дърветата. Есента е обагрила листата на дърветата. Топлината на есенното слънце ме кара с носталгия да се върна във времето и да се замисля, как е изглеждал той в миналото. Представям си калдъръмени улички, дворове с цветя и прекрасната гледка към Родопите. Идилията на малкото градче буди в мен умиление, но и ме кара да се замисля кое е това нещо, което отличава града ни от множеството подобни градчета и села в България.
Това са неговите хора. Най-вече хората с буден дух, с жажда за знание, пътешественици и изследователи, учители, просветители, духовници, които с делата си пробуждат у нас стремеж към усъвършенстване, карат ни да мечтаем и да постигаме повече, да даваме най-доброто от себе си.
Сещам се за пещерските даскали. За учителя Михаил Куманов, известен още като даскал Михаил, завършил еленската „даскалоливница“, намерил благоприятна почва в града ни, за да посее семената на познанието, преподавайки по новата, модерна за времето си Бенланкастерска метода, наричана още взаимоучителна. Този начин на преподаване дава възможност по-будните деца да проподават знания на съучениците си. Даскалът не само дошъл да преподава в града ни, но и обикнал Пещера и пещерци с цялото си сърце. Останал тук до края на дните си, построявайки свой собствен дом и дарил средства за изграждане на читалище „Развитие“.
Сещам се и за Михаил Каролиди. Това е богатият българин, пожелал да остави на пещерци голям имот в центъра на града и там да се построи не какво да е, а училище. Няма по-забележителен паметник от този храм на знанието. Сградата не блести с архитуктурата си, но поразява с внушението, че духовността и познанието са вечни.
Сещам се и за пещереца Спас Зафиров, който тайно преподавал български език в гръцкото училище при църквата „Света Петка“ в Пловдив, поставяйки любовта си към България и българския език пред сигурността и спокойния живот.
И още, и още пещерски будители с възрожденски дух, които ни вдъхновяват и днес.
Жив ли е все още духът на будителите?
Носят го нашите учители, които всеотдайно и безкористно ни учат на добродетели – като любов към знанието, принадлежност към род и език.
Носим го и ние. Стремейки се към знание, опитвайки се да бъдем по-добри хора, ние пренасяме в настоящето духа на нашите предци, даваме на града си неговият неповторим облик.
