Поредния сигнал за сгрешено поведение. Не за първи път пишем за контейнера пред залата по тенис на маса. Поставен между училище и хранителен магазин, относително далече от жилищните сгради, редовно се оказва заобиколен от .нар твърди битови отпадъци. Нищо, че той е почти празен, по-лесно е явно боклука да се изхвърли удобно до него. Макар че дограмата май е по-скоро строителен отпадък и не ѝ е мястото в такъв контейнер, но нейсе. Поредният сигнал за този контейнер идва от хората, които преобразиха съседната сграда и направиха зала за тенис на маса за пример. Тези изсипани наоколо боклуци ги дразнят, миришат и пречат. Те редовно ги събират и хвърлят в контейнера, докато не дойде следващия наглец, който да изсипе сметта си на земята, а не в съда за смет.
Хората питат до кога така ще я караме, до кога ще мърсим средата, в която все пак живеем всички ние?
И ние питаме до кога? Нека не избираме по-лесното, а правилното!
