Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени е народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: „Ой ладо, ладо, момиче младо“. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег – пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче. Сутринта една от момите, облеченa като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки („ладанки“). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот.
Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.
