Днес в деня на Велика сряда се припомня едно от последните събития, преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил „сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и „дошла в себе си“. Евангелските четива на Велика сряда и нас днес приканват да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да „помажем“ Господа като оная разкаяла се жена. Но на този ден е и Зловещият заговор – Юда обещал да предаде Господа за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов. На Велика сряда, за да могат вярващите да се подкрепят в своето усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените дарове.
Източник: SNews.bg
