Депутатът от ГЕРБ Десислава Костадинова в интервю за предаването „Време за политика“ на Радио „Фокус“ – Пазарджик, за наскоро предложени и обсъждани законопроекти в Народното събрание, а също и за парламентарни въпроси, зададени от нея към министъра на образованието и науката.
Фокус: Г-жо Костадинова, Вие зададохте актуален въпрос към образователния министър Красимир Вълчев, свързан с обявените по-рано през този месец 13 национални образователни програми. Какво питате министъра?
Десислава Костадинова: Да, ще ви кажа, но първо искам да дам малко подробности за разработените от министерството проекти на 13 национални програми за развитие на образованието през 2018 година. Трябва да уточня, че само три от тях са нови. Това са програмите „Заедно за всяко дете“, „С грижа за всеки ученик“ и „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование“. Предвижда за дофинансиране на предучилищното и училищното образование да се отпуснат 64 милиона лева. Продължава и работата на министерството по обхващане и задържане на деца и ученици в образователната система, по програма „Заедно за всяко дете“ с 450 хил. лева ще се подпомагат екипите, които работят по нея. 2 млн. лева да бъдат отпуснати за възнаграждения на учителите, които работят допълнително с ученици, срещащи трудности в обучението по програма „С грижа за всеки ученик“. По програмата „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование“ се предвижда бюджет от 28 млн. лева за изплащане на обезщетения при оптимизиране на структурата на персонала в детски градини и училища. Разширява се обхватът на програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“, в която са разработени три нови модула. 100 хил. лева са предвидени за посещения на музеи. 1,7 млн. лева – за оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, и 2,9 млн. лева – за осигуряване на ученически шкафчета, в които учениците да държат учебници и помагала, с цел олекотяване на раниците. Именно с тома е свързан и моят въпрос. Мен, а предполагам, че и всеки родител на ученик ни вълнува темата с тежестта на ученическата раница и възможността с въвеждането на нови методи на обучение тя да се олекоти. Желанието ми е министър Вълчев да сподели как националните програми на практика ще постигнат това. Той е доказан експерт и смятам, че заедно с екипа си работи за това нашите деца да не се налага да носят тежки раници. Парламентарният контрол ми дава отлична възможност да попитам това, което вълнува и е важно за мнозина.
Фокус: Казахте, че само три от програмите са нови. Бихте ли припомнили кои са останалите 10 програми.
Десислава Костадинова: И през 2018-та година ще продължи финансирането по десетте национални програми, действали досега. Това са „Ученически олимпиади и състезания“, „Обучение за ИТ кариера“, „Система за национално стандартизирано външно оценяване“ „Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование“, „Развитие на системата на предучилищното образование“ „Квалификация”, „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище“, „Роден език и култура зад граница” и „Без свободен час“. Предвидени са средства за оборудване на лаборатории, модернизиране на професионалното образование и осигуряване на целодневно обучение на учениците, ще се внедряват иновативни методи на обучение.
Фокус: Г-жо Костадинова, вие сте сред вносителите на законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Този законопроект предизвика доста коментари. Какви са причините?
Десислава Костадинова: Така е, законопроектът бе внесен в Народното събрание на 7 март. Няма как, когато се опитваме да въведем ред да няма емоции. Този законопроект е в резултат на наложителното вкарване на сектора в норма. Дебат за горивата и търговията с тях върви ще от създаването на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Миналата седмица този законопроект го разгледахме с представители на различни министерства и агенции, които имат отношение по темата. Тази посрещнахме земеделски производители. Под този законопроект се подписахме колеги от всички парламентарни групи. Разбираемо е сред онези, които по един или друг начин ще бъдат засегнати да има недоволство. Но ще се съгласите, че не е нормално, както съм казвала и друг път, да имаме над 2600 регистрирани бензиностанции, над 7000 ведомствени, от които малка част, 400, са регистрирани, на фона на около 2100, 2200 бензиностанции в други европейски страни от нашия калибър. Доклад на Министерството на финансите от 2015 г., гласи че около 30% от продадените горива на територията на България са без заплатени налози към държавния бюджет, като това представлява пропуснати ползи в размер на около 1 млрд. лв. за всяка календарна година. Целта на този проектозакон е да се намали сивият сектор, да се повиши събираемостта на митата, данъците и акцизите и да се осигури лоялна конкуренция на пазара. Стъпили сме на международната практика. Предвижда се създаване на публичен регистър на издадените регистрации. Искам да подчертая, че с цел да не бъдат затруднявани, за земеделските прозводители е предвидено изключение и специален статут. Предвижда се финансово обезпечение, за да не се стига до измами. Гаранцията за търговците на едро е 500 хил. лв., за дистрибуторите на бутилки с втечнени нефтени газове – 100 хил. лв., за търговците на дребно с нефт и нефтопродукти, както и за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газови извън данъчни складове – по 20 хил. лв. Надявам се, че законопроектът ще продължи да бъде подкрепян от всички политически партии в Парламента, защото в такива моменти трябва да поставяме общия, национален интерес над този на отделни организации или хора. За съжаление колегите от БСП дават индикации, че нямат сили да отстояват този интерес докрай.
Фокус: Какви са последните решения, взети в парламентарната зала?
Десислава Костадинова: В четвъртък взехме едно добро решение като променихме Кодекса на труда. След влизането му в сила работеща жена, която осинови дете до 5- годишна възраст ще има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. През 2017-та година у нас са осиновени 578 деца, най-много са осиновените деца до 3 години – 473, а 55 са малчуганите до 5 години, между 5 и 10 години са 45 деца, а над 10 години над 5 деца. Гласувахме също със съгласието на майката, след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата да може да ползва вместо нея отпуск. Когато той е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата. Промените влизат в сила от 1 юли 2018 г.
Ваня НИКОЛОВА
