Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.
За първи път Денят на народните будителите честван в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III, този ден е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то НС на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.