На тази дата през 1901 година, по сведения на Милан Михайлов, турските власти арестуват Централния комитет на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК) в Солун (Солунска афера) и разкриват мрежата в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко.
Начело на Централния комитет застава Иван Гарванов. Иван Георгиев Гарванов е български революционер, председател на ЦК на ВМРО. Роден в Стара Загора през 1869 г. Завършил Физико-математическия отдел във Висшето училище в София (състудент на Даме Груев). Специализирал Физика във Виена. Бил е учител по физика в българската гимназия в Солун (1894-1903), където отново се среща с Даме Груев. Един от основателите на Българското тайно революционно братство (революционна организация на по-консервативно настроени българи, която се противопоставя на ВМОРО, тъй като смята, че тя действа прибързано и води населението към неуспешно въстание и погром). През септември 1899 г., след вливането на Братството във ВМОРО, става член на Солунския революционен комитет. През 1901 г. е избран за председател на Централния комитет на организацията. Председателства Солунския конгрес (1903), взел решение за вдигане на въстание. След Солунските атентати, Гарванов е арестуван и заточен в Акя (Мала Азия). През 1904 г. е амнистиран и се установява в София като учител във ІІ-ра мъжка гимназия. През 1906 г. става член на Задграничното представителство на ВМОРО. На 28 ноември 1907 г., по заповед на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва двама от задграничните представители: Иван Гарванов и Борис Сарафов. Преди това по същия начин е застрелян Михаил Даев и така се слага началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително движение.
