1 септември е посветен на Св. Симеон Стълпник и бележи началото на Новата църковна година. Българите наричат празника "Симоновден", "Летни Симеоновден", "Симеон орач", "Симеон сърп" и на него започва есенната оран и сеитба. На тази дата се чества паметта на преподобни Симеон Стълпник – основател на стълпничеството (източна аскетическа традиция). По земите на българите денят на светия отшелник – покровител на орачите – е ден за начало на есенната оран. В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Рано сутринта се замесват обредните пити, късове от които се дават и на добитъка. За курбан се коли петле и заедно с питата се носи на нивата (остатъците от храната не се връщат в дома, а се заравят в земята). На този ден от дома нищо не се изнася, за да не "излезе" плодородието; не се пали огън, за да не пламват пожари по нивите; стопанките не перат, за да не са празни житните класове; с вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. В деня на св. Симеон трябва зорко да се следи кой пръв ще влезе в дома ни – ако полазникът е богат, чака ни година на благополучие.
Имен ден празнуват: Симеон, Симона, Мона, Моник.
