Култура Общество

В Радилово ще почетат Георги Ангелиев и Тодор Банчев

Написано от Пещераинфо

В Радилово ще отбележат две годишнини рождението на две видни личности, герои от Априлското въстание.

На 20 април НЧ“Зора-1903″ организира поредица от събития посветени на 190 години от рождението на Георги Ангелиев
и 208 години от рождението на Тодор Банчев.

Програма на 20 април:
10: 00ч.- музейна сбирка
10:30ч.- поднасяне цветя на паметника на героите
11:00ч.- историческа среща „Да си спомним за героите от април1876“

Кои са Георги Ангелиев и Тодор Банчев? Ето какво откриваме в Уикипедия за Ангелиев:

Георги Ангелиев е роден на 10 март 1832 г. в с. Радилово, Пазарджишко.

Завършва селското килийно училище. Занимава се със земеделие и е дребен търговец на дървен материал.

Включва се в четата на Бейко войвода (1857). Обикаля повече от три години Родопите. След нейното разпускане не посмява да се върне в родното си село и заминава за Влашко (1863). Установява се последователно в Браила, Галац и Букурещ.

Около година работи при българските търговци братята Евлоги и Христо Георгиеви. С помощта на Христо Георгиев и застъпничеството на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров през 1864 г. се завръща в Радилово и отново започва търговия с дървен материал. При едно свое пътуване из Чирпанско, по търговия, се среща с Васил Левски. Основава Радиловския частен революционен комитет на ВРО.

Подготовка и участие в Априлското въстание (1876)

На 9 март 1876 г. в с. Радилово пристигат Георги Бенковски и Панайот Волов, с които вече се познава и възобновяват революционния комитет. Отново е избран за председател и за негов представител на събранието в Оборище. По време на събранието е назначен от Георги Бенковски за войвода на въстаниците от селата по южния бряг на р. Марица. Възлага му да съсредоточи при обявяването на въстанието мирното население в Брацигово.

Обявяването на въстанието го заварва в Панагюрище, откъдето се отправя към с. Радилово. С пристигането си свиква революционния комитет, обявява въстанието и се отправя към селата Ало Кочово, Бяга, Козарско и Жребичко, в които също обявява въстанието. Нарежда населението на селата да се евакуира в Брацигово. На 26 април 1876 г. под закрилата на Ангелиевата чета, селяните от с. Радилово, те се отправят към Брацигово. По пътя колоната е пресрещната от башибозук, завързва се сражение, в което са убити 14 турци, а от българите няма жертви. Георги Ангелиев е леко ранен в дясната ръка. В Брацигово четата започнава да строи укрепления и окопи около селото. Въстаниците удържат башибозушките набези, но срещу тях е изпратена редовна турска войска и започва артилерийски обстрел. Заедно с 27 от своите четници успява да пробие блокадата и се измъква в планината. Крият се около 6 месеца, след което заминава тайно за Пловдив и се явява при английския консул Калверт, на когото разказва за мъките на другарите си и го моли да им издйства амнистия от османската власт. Консулът приема и радиловските бунтовници са помилвани. Като главен организатор на бунта не посмява да напусне английското консулство до обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878).

След Освобождението

След Освобождението се преселва в с. Саранбей (днес Септември). Отново започва търговия с дървен материал. Избиран е няколко пъти за кмет на селото и за народен представител в V, VI и VII ОНС и IV ВНС. По-късно се преселва в Пазарджик, където умира на 84-годишна възраст.

Справка на Исторически музей Батак за Тодор Банчев:

Хайдут Тодор Банчев е потомък на видния Банчов род,  чиито членове активно участват в подготовката и провеждането на въстанието в Батак.


Завършил килийно училище в Батак, той продължава образованието си в Пазарджик. Учителства в Батак, а след това и в Радилово, където се задомява.


През втората половина на XIX в., Тодор Банчев създава хайдушка чета и сурово отмъщава на поробителите за извършените злодеяния.


„За да отмъсти за насилието и несправедливостта- пише Найден Геров- той станал хайдутин и преследвал турците и главно насилниците от тях. Гористата част на Пазарджишки окръг, дотогава наводнена от разбойници, била очистена от него от злодеите. С това той заслужил признателността и уважението на християните.“

В течение може би на едно десетилетие, четата му, броди не само из Родопите, а и из Средна гора, Стара планина и Рила. За него и другарите му се разказват легенди, някои от които и до днес битуват сред населението.
За една такава легенда ни разказва Трендафил Керелов.

Много пъти пловдивският паша изпращал заптиета и други доверени лица да доведат Тодор Банчев, за да го види и поприказва с него, но не успявал да го примами. Издебнал веднъж опитният хайдутин заптиетата, които го търсели, прибрал им оръжието и ги изпратил вързани обратно с писмо, в което пишело: „Паша ефенди, благодаря ти за пусатя /оръжието/, което си ми изпроводил… Искам да ти кажа още това, че на лов се ходи не с гарги, а със соколи…“


По-късно, Тодор Банчев взема дейно участие и в подготовката и провеждането на Априлското въстание.


Името на хайдут Тодор с основание може да се нареди сред имената на най- известните и заслужили воеводи на хайдушки чети и дейци на революционното движение. 

Коментари