Пещера. По повод Международния ден на хората със синдром на Даун в залата на Общински съвет- Пещера се проведе информационен семинар. Форумът беше организиран от Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности – Пазарджик под патронажа на кмета на Община Пещера Николай Зайчев и ОУ "П. Р. Славейков". Бяха представени предизвикателствата на образователната система по отношение на децата със синдрома на Даун. Присъстващите изгледаха филм със заглавие "Слънчево приятелство", който разказва историята на Тамер Атипов- ученик от ОУ "П. Р. Славейков", който е жертва на коварното заболяване. Пещерското дете беше подкрепено от съучениците си от 3-ти клас с които учи ежедневно. Децата изработваха кукли от шарени чорапи – символ на хората поразени от това заболяване. Десислава Иванчева, ресурсния учител на слънчевия Тамер , получи много искрени прегръдки от него, благодарността на майката му и професионална признателност за работата си от екипа на ресурсен център Пазарджик. Събитието бе уважено от зам. кмета на Общината, Зехра Алиш, експерти от РИО Пазарджик, директори на училища и детски градини , учители и граждани. Синдром на Даун или тризомия 21 е вид геномна мутация при хората. Дължи се на появата на трета хромозома в 21-вата хомоложна двойка, оттам и терминът „тризомия 21“. Успоредно с типичните за болестта симптоми на телесни аномалии, се наблюдават и намаляване на способностите на възприемане, умствена изостаналост, вродени сърдечни пороци. Утрояването на хромозома 21 се получава при необичайно делене на оплодената яйцеклетка по време на митозата или мейозата, което довежда до появата на допълнителен генетичен материал. Всичко това води до аномалии в развитието на тялото и различия в степента на възприятие. Английският невролог и аптекар Джон Лангдън Даун (чието име носи синдромът в наши дни) описва през 1866 първия случай на този синдром, като самостоятелен, разграничен от останалите заболявания и увреждания. Той въвежда и термина Монголизъм, като нарича болните монголоидни идиоти, поради типичните им заоблена форма на лицето и очи във форма на бадем – белези, присъщи на монголоидната раса. Тези оприличавания днес се смятат за дискриминиращи и вече не се използват от специалистите. Една основна причина за това е вземане под внимание жителите на Монголия: с единодушно решение на парламента на Монголия отнесено към Световната Здравна Организация от 1965 да не се използва този термин, поради негативното му и расистко значение. Едва през 1959 г., 63 години след смъртта на Даун, френският генетик Жером Лежен установява причините за синдрома: той открива, че във всяка клетка на носителите на синдром на Даун има по 47, вместо обичайните 46 хромозоми, т.е при една от хромозомите се наблюдава утрояване (Тризомия) вместо удвояване. Jérôme Lejeune не успява да открие коя е утроената. По-късно се доказва, че изменението настъпва именно в 21-вата хромозома. (Тризомия 21) Изследванията на механизмите на образуване на Тризомията сочат, че синдромът на Даун се унаследява. Доказателства за това привеждат антрополозите Алфред Царнецки, Николаус Блин и Карстен Пуш от Тюбинген. Те доказват наличие на типични симптоми на Даун у жена, на възраст между 18-20 години, чийто скелет е намерен северозападно от Нюрнберг, Германия и датиращ от преди 2550 години.
По време на националсоциализма в Германия са избити над 70 хил. души със синдром на Даун.
