Пещера.Общински съвет Пещера отбеляза 100 години от рождението на акад.Веселин Хаджиниколов. Специален гост на заседанието бе синът на видния пещерец проф.Димитър Хаджиниколов.
Акад.Хаджиниколов е един от бележитите творци на град Пещера. Неговото огромно научно – изследователско дело обхваща проблемите на историята и историографията, на етнографията, стопанската история, профсъюзното движение и на българо – руските отношения. Със своите трудове той остава трайни следи в съвременната българска историческа наука.
Веселин Хаджиниколов е роден на 4 май 1917 г. Завършва основното си образование в Пещера, след което учи в Духовната семинария в Пловдив, а през 1941 завършва Духовната академия в София. През 1944 г. за кратко време е учител Пещера, но се премества в София, за да следва право в Софийския университет. Като студент се запознава и подържа връзки с едно от бъдещите светила на историческата наука у нас – проф. Александър Бурмов.
През 1948-1949 год. В. Хаджиниколов е асистент по история в Стопанския факултет на Софийския университет, а от 1952 до 1960 год. доцент във ВИИ “Карл Маркс” – София, през 1960 – 1963 год. е професор, зам. декан и зам. ректор на института. В следващите години до 1972 година е професор по история при БАН, когато след блестяща защита на дисертация става доктор на историческите науки. Той е един от инициаторите за създаване на периодичното издание “Известия на Института за история” при БАН.
През 1972 год. проф. В. Хаджиниколов е издигнат за директор на Етнографския институт с музей при БАН. Повече от четвърт век се посвещава на етнографската наука. Занимава се активно с предмета, структурата, връзките и с другите хуманитарни науки, монографично разработва най-важните проблеми на етнографските райони -Добруджа, Пиринския край, Родопите, Тракия. Ангажира се с курс лекции по “Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука” във Великотърновския университет, което определя и съдържанието на написаните от него глави в том първи на тритомната “Етнография на България”, излязла от печат през 1980 година. Негова е инициативата за подготовката и написването на десеттомната “Българска етнография”, от която излиза само том първи през 1966 година. Принос на Хаджиниколов в етнографската наука е и създаването и утвърждаването на списание “Българска етнография” като орган на Етнографския институт и музей при БАН.
През 1974 година Веселин Хаджиниколов става член-кореспондент по история при БАН, а от 1987 година е академик.
В продължение на две десетилетия академик Хаджиниколов е главен редактор на списание “Исторически преглед”. В него той се занимава активно с публицистика. Впечатляват стотиците негови статии, научни студии, посветени на бележити личности и събития. Превръща списанието в трибуна на историческата наука, отразяващо обективно не само събитията, но и тенденциите, дискусиите в научно-изследователска дейност, новостите на историческия фронт по най-актуалните проблеми. Той активизира развитието на краезнанието и родинознанието като разклонения на историческото дирене.
Академик Хаджиниколов е изключително плодовит учен. Автор е на над 500 публикации, обнародвани у нас и в чужбина, преведени на различни езици. С много от тях той допринася не просто за осведомяване на недостатъчно проучени въпроси, а и за създаване на нови направления в нашата историография. Ръководител е на авторските колективи, които създават първата научна “История на профсъюзното движение в България” и на солидната колективна монография ”Стачните борби на работническата класа в България”. Той е сред най-авторитетните изследователи на живота на Георги Димитров и на българо-руските и българо-съветските отношения и връзки в миналото. На тази тема посещава част от трудовете си.
Известен със своите трудове по Нова и Най-нова история на България академик Веселин Хаджиниколов е член на главната редакция на най-голямото научно издание – многотомната “История на България” и отговорен редактор на един от излезлите до сега 8 тома.
След 1989 год. взема дейно участие в работата на Македонския научен институт като член на Съвета.Председател е на секция по фолклористика, етнография, изкуствознание и член на редакционната колегия на възобновеното списание “Македонски преглед” на което сътрудничи.
Академик Хаджиниколов подпомага дълги години младите научни работници в тяхното израстване. Към тях се отнася отговорно и с много човешка топлота, за бъдещето на науката. Не са малко неговите възпитаници, които подчертават организаторския му талант да увлича другите. Благодарение на него се утвърждава новото в институциите в които твори, а неговата веща и направляваща мисъл оставя трайни следи, които и днес удивляват.
Академик Хаджиниколов не е просто учен историк, затворен в сферата на личните си специализирани интереси. Той познава сладостта на кабинетната работа, на тишината в архивите и книгохранилищата, но той не е сух кабинетен учен, той знае и цената на битките, в разгорещените дискусии, в които влиза, със своята ярка гражданска позиция и преодолявайки трудностите и конфликтите, чертае границите на една богата и сложна духовност.
Трудният му житейски път е творчески, път на духовно възмогване, на изграден самобитен профил, на интелектуалец, който познава не само стойността на творческото усилие, но и смисъла като продължение на общонародните потребности и тежнения.
Академик В.Хаджиниколов е родолюбец и той въплащава това си чувство в значими и трайни дела. През целия си творчески път и напрегнатото ежедневие, той не забравя Пещера. Поддържа тесни връзки с пещерци, а това са по-голямата част от стопанско-икономическите кадри, които преминават през аудиториите на ВИИ “Карл Маркс” – сега УНСС София. През 1973 година под неговото научно ръководство е редактирана и излиза от печат първата история на Пещера под надслов “Страници из миналото на град Пещера”, с аналитичен и изключително ценен увод написан от него. И до днес тя е настолна книга в по-голяма част на семейните библиотеки на пещерци, като извор на родолюбие.
С цялата си многообразна, научно-изследователска дейност, като учен и общественик, академик В.Хаджиниколов работи всеотдайно и безкористно. Той е и ще остане висок пример на научен дълг, достоен за мащабите и същността на неговия неспокоен творчески дух. Умира на 30 май 2003 г.
