На 30 април срещу 1 май всички вещици по света отбелязват своя „професионален" празник – Валпургиевата нощ. Валпургиевата нощ се отбелязва в цяла Централна и Северна Европа. Хората посрещат пролетта и палят огньове, за да пропъдят вещиците. Програмата на празника не се променя вече повече от 100 години: старинни танци и традиционни огньове в навечерието на Валпургиевата нощ. Народът разделя вещиците на две категории – родени и научени. Според поверията вещицата с вроден талант се появява, ако в семейството има седем момичета подред, а между тях няма нито едно момче, или е представителка на трето поколение извънбрачни девойки или просто е дъщеря на вещица. Твърди се, че вещица може да роди бременна жена, която, докато приготвя и опитва вечерята на вкус, преглътне малко въгленче. Или когато детето е проклето още в майчината утроба. Мнозина автори описват Валпургиевата нощ в произведенията си: Гьоте във Фауст, Михаил Булгаков в Майстора и Маргарита, Венедикт Ерофеев в пиесата си „Валпургиева нощ“.
