На 21 ноември през 2002 година, на среща на върха на НАТО в Прага, България получава покана за присъединяване към пакта, заедно с още 6 държави: Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. В срещата участват президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и военният министър Николай Свинаров.
НАТО е доброволна система за сигурност на независими държави. Североатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от външните министри на 12 държави (Белгия, Люксембург, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Норвегия, Франция, Португалия, САЩ, Холандия). Гърция и Турция се присъединяват през 1952, ФРГ – през 1955, Испания – през 1982, Унгария, Полша и Чехия – през 1999 г. Договорът създава съюз за колективна отбрана по смисъла на член 51 от Хартата на ООН. Основните органи за формиране на политика и вземане на решения: Североатлантически съвет, Комитет по планиране на отбраната, Група за ядрено планиране, Военен комитет (с особен статут) и Генерален секретар. След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации – ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ (11 септември 2001 г.) е създадена коалиция за война срещу световния тероризъм.