Пещера. Летоброенето на библиотеката започва в ония далечни времена на 1893 г., когато осъзнали силата на книгата, щедри ентусиазирани люде – Иван Ст.Попов, Врето Й.Кузмов и Кузма С.Кузмов отправят апел за събирането на книги.За няколко дни се събират стотина книги.Те се приемат в старата къща и воденица на Врето Кузмов (дн.ул.“Г.Зафиров“№ 11), които стават първата читалищна библиотека. През есента на 1904 г. приключва строежа на читалищната сграда. След изграждане й културните дейности рязко нарастват. Библиотеката се помещава в салона над входа на читалището.За ентусиазма на гражданството, за обичта към читалището говори Дякович – директор на Народната библиотека в гр.Пловдив. Той подчертава, че пещерци първи в окръга построяват читалищна сграда със зала и сцена и са втори по броя на книгите в библиотеката и назначен библиотекар. Заслужава внимание активната дейност на Петър Раков (1877-1907) – скромен гимназиален учител. Той се отличавал с голямо книголюбие. Като библиотекар той с много любов популяризира книгите сред гражданите и учениците. Подържа близки връзки с Елин Пелин и Пейо Яворов. Завършва своя живот, посветен на революционната борба за освобождаване на Македония от турско робство на остров Родос, като заточеник. За него Елин Пелин с уважение пише: „Далеч в поетичния остров Родос в гроб, непосетен от никого, неизвестен никому, спи вечен сън бедния Раков“. Днес читалището се гордее с добре уредена и приветлива библиотека, разположена на 280 кв.м. площ с обособени в нея Детски отдел, Заемна за възрастни, Читалня и три книгохранилища. Сто тома и любовта на много библиотекари през годините са в основата на добре организирания й и обработен фонд. Световна и българска класика изграждат ядрото й.
Фондът е разкрит чрез добре изграден справочен апарат от каталози и картотеки.
Поставено е началото на три колекции , ценни за библиотеката :
– книги с посвещения и автографи на писатели посещавали гр.Пещера
– книги с посвещения и автографи на автори от гр.Пещера
– книги на автори, като : „Вечната и святата“(1927), „Звезда на моряка“ (1932) на Елисавета Багряна ; „Споржилов“ (1931) на Георги Караславов; „Вечни поеми“ (1928) на Николай Райнов; „Левски пред Къкринската голгота: История и критика“ (1927) на Димитър Т.Страшимиров; „Пловдив в своето минало и настояще:Историко-етнографски и политико-икономически преглед“ (1926) на Ст.Н.Шишков и др. Днес, стъпвайки на традициите библиотеката изгражда своето настояще и бъдеще, като има амбицията да играе ролята на местен център за информация, който да отговаря на все по-нарастващите потребности и интереси на читателите. Библиотечно-информационното обслужване е диференцирано – за деца и възрастни. Успоредно с основната работа на библиотеката се провеждат и мероприятия за популяризиране на книгата.
Много срещи с писатели и личности съпровождаха работата на библиотеката през годините, като те са отразени в Летописната книга на библиотеката за поколенията. Светила като Мерсия Макдермот, Георги Константинов, Димитър Мантов, Николай Хайтов, Петър Константинов, Андон Дончев, Генчо Стоев, Надежда Захариева, Райна Дамянова, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Йосиф Петров, Стефан Цанев и Доротея Тончева, Иван Тренев, Валери Петров, Матей Шопкин, Марко Семов, Радко Радков, Христо Калчев, Мадлен Алгафари и др. стъпиха на пещерска земя, за да ни предадат магнетизма и магията на словото си.
Библиотеката при Читалище „Развитие“ гр.Пещера е свързана с ключовите за развитието на всяко общество елементи: грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие. Включването и участието й в програмата „Глобални библиотеки –България“ играе важна и действена роля за изграждането на информационното и гражданското общество в нашия град.
Програма „Глоб@лни библиотеки – България“ е съвместна инициатива на Министерство на културата, Програмата на ООН за развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национално сдружение на общините в Република България и Българска библиотечно-информационна асоциация. Програмата цели да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки, като в рамките на пет години повиши степента на използване на библиотеките в цялата страна и помогне на българските граждани да се приобщят към глобалното информационно общество.
В момента се провежда обучение на граждани за придобиване на компютърна грамотност, като курсът е в съответствие с целите на програма Глоб@лни библиотеки – България“, да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки.
Библиотекарката Богдана Сиракова и помощник библиотекарката Калина Делкова запознават осемте обучаеми с характеристиките на компютъра, текстообработка, интернет комуникациите, търсачки в Интернет, електронна поща, Skype. Курсът е с продължителност 4 седмици, след което ще получат документ за основни компютърни умения. Тъй като предизвика много голям интерес сред хората, има и желаещи за участие в следващия, който ще започне веднага след приключването на този.
Самата библиотека се превръща в информационен и общностен център, където максимален брой граждани получават лесен и безплатен достъп до информация и услуги в Интернет. Информация, която решава проблеми и прави живота по-добър. Безработните получават информация за работа, работещите – за повишаване на своята квалификация, пенсионерите – за социални придобивки и новости в пенсионното законодателство, учащи и преподаватели – подпомагане в учебния процес и самообучение, търсещите новото – нови идеи и др. При включването си в програма „Глобални библиотеки – България“ Библиотеката получи 6 настолни компютри, 1 преносим компютър, мултимедиен проектор с екран, мултифункционално устройство, 6 WEB камери и слушалки.
На територията на община Пещера се намират осем общински и две държавни училища, ползващи услугите на библиотеката. Функционират Дневен център за работа с деца и младежи с увреждания, както и Дневен център за работа с възрастни хора с физически увреждания, Клуб на инвалида, Клуб на пенсионера. Потребителите от тези групи ползват информационният прозорец, който се отвори пред тях – за общуване с близки и връстници, нови приятели, за самообразоване, здравна информация, за участие във форуми и дискусии, за по-лесно адаптиране и приобщаване в обществото.
Милосърдието и суровостта на предците, опазили святостта на словото и книгата, положили началото на библиотеката при читалище „Развитие“, задължават и нас, техните скромни следовници, да пазим тази святост.
Ася Главчева
