Пещера. Във връзка със статията “Аман от безхаберието ни”, която прочетох от мои възмутени съграждани, осъмнали с изпочупени съоръжения в детската площадка на родния ми град, се сетих за нещо, което наскоро видях и дори го снимах.
Минавайки през главната улица на квартала, в който живея в чужбина, видях наредени камъчета, обли и изрисувани или от деца, или от любители на красивото. Бяха наредени в дълга редица и нито едно не липсваше. Казах си: “Може би са ги залепили по някакъв начин, може би са ги занитили.”
Пипнах едно, те всички си стояха свободно отгоре, никакво залепване и как нито едно не липсваше. Никой не е посегнал, нито през деня, нито през нощта да вземе от тези красиво нарисувани камъчета.
Значи какво? Всичко опира да съзнанието на човека.
Ние сме си виновни затова, че има боклуци по улиците, че се чупят вандалски прозорци, детски съоръжения, че се краде и т.н.
След тази гледка си мислех дълго: “Ако някой човек с душа на естет беше наредил тези камъчета по тротоара на който и да било град или село в България, дали те щяха да си останат там и нито едно да не липсва?”
Отговорът оставам за вас.
Красимира Стойнова
