Преодолян за момента е недостигът на кръв у нас, обяви пред БТА доц. Андрей Андреев – директор на Националния център по трансфузионна хематология. Заслугата затова е изцяло на близките на нуждаещите се, отбеляза той. Евентуално бламиране на роднинското кръводаряване би довело до остър срив в снабдяването с кръвни продукти, категоричен е доц. Андреев. Според него засега няма друг механизъм, който да осигурява животоспасяващата течност.По данни на Националния център по трансфузионна хематология през миналата година в България е имало 165 255 кръводарители. Те са с 15 000 повече спрямо 2000 г., когато е направена реформа в трансфузионната система. Страната ни има нужда от 80 000-90 000 литра кръв годишно. За осигуряването им са необходими 180 000 кръводарители. Въпреки това, ако няма война по пътищата, няма да има и дефицит на кръв, твърди доц. Андреев.Най-големи потребители на животоспасяващата течност са столицата и областните градове. Петте кардиохирургии в София и Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Пирогов“ са „хищниците“ в консумацията на кръвни продукти. Само в София ежедневно сеползват по 60-80 литра кръв. Те се осигуряват от 150-160 кръводарители. Необходимостта от кръв и кръвни продукти расте всяка година. Това вдига цената им на черния пазар у нас. По данни на купувачи на животоспасяващата течност в столицата действа паралелна структура, която предимно чрез роми осигурява необходимите количества на нуждаещите се. Пазарлъкът започва от 300-400 лв. за доза, но реално се продава за около 100 лв. за доза кръв, разказаха пред БТА купувачи. Според вещи в бранша впровинцията кръвта е доста по-евтина, 100 лв. е максималната й цена за доза.Плащането на кръв е забранено със закон, коментира за БТА генералният директор на БЧК доц. д-р Красимир Гигов. По думите му черният пазар е опасен за даващия кръв, защото превръщайки го в бизнес, той източва живителната течност по-често от допустимото и така вреди на здравето си.На 28 места в България може да се дарява кръв – в пет основни центъра в София, Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора и още 23 отделения по трансфузионна хематология в областни градове. Сега по европейски проект се изготвя информационна система, която да позволи да се обменят във всеки момент наличностите на кръв в страната. Тя ще влезе в действие догодина. Самосъзнанието на хората обаче не е достигнало този етап, че е необходимо и полезно 1-2 пъти годишно да даряват кръв, смятат от БЧК. Според европейската статистика, за да няматрусове в системата, би трябвало 50 на 1000 човека да даряват кръв, уточни за БТА председателят на БЧК Христо Григоров. У нас показателят сочи 23-25 на 1 000 души. Все пак има леко завишение, преди години бе 19 на 1 000 души, твърди Григоров. В момента системата се реформира. Прави се съвместна кампания между БЧК, Министерство на здравеопазването и български неправителствени организации, така че да бъдат приобщени всички към идеята за безвъзмездно кръводаряване, посочи доц. д-р Красимир Гигов. Организират се мобилни кръвонабиращи лаборатории навсякъде, където има хора, които искат да дарят кръв и услугата трябва да стигне до тях. Осъзнаването на всеки да стане дарител е, че ако помогне днес, залага за себе си в бъдеще тази помощ, апелират от БЧК.
