Общество

Църквата почита свети цар Борис-Михаил

Написано от Димитър Насков

Св. равноапостолен цар Борис-Михаил е роден през 30-те години на IX в. Български владетел (852-889), който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. През 865 г. се покръства в Плиска и получава християнското име Михаил. Християнството става официална религия в българската държава. Построил много храмове и манастири, той е радетел за изграждането на независима Българска църква. Забележителен държавник – постига международно признание на автономната Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия (4 март 870). 
По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършва значителни промени в политическия и духовен живот на страната – с трайни културно-исторически последствия. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Има голям принос за просвещението на българското общество. През 886 г. той приема учениците на Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската школи. През 889 г. доброволно напуска престола и става монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. Завършва живота си като монах на 2 май 906 г. През 907 г. е канонизиран за светец и е удостоен с царска титла.
Името Борис идва от думата "бор". В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който сменя годишните времена.
Именници: Борис, Борянa, Борислав.

 

Коментари