Общество

Пещера, Смолян, Кандахар…пътят на една жена

Написано от Величка Ачева

Пещера.Тя е много добър скиор, много често представя България на международни състезания. Печелила е медали. Тръгнала е от малката писта на „Св.Константин“ над Пещера и е стигнала до олимпийските трасета на Сочи. Не е мечтала да бъде скиор, искала е да бъде учителка, но животът днес и е дал друга насока и тя я отвежда в Кандахар. Но не познатата от ски състезанията интересна и сложна писта в Гармиш-Партенкирхен, а в афганистанския Кандахар.

Тя е Марина Гогова. Родом от Пещера, професионален войник в 101-ви алпийски полк- Смолян.

Марина замина на първата си военна мисия с 35-ия контингент в Афганистан. Охранителната рота, която ще гарантира сигурността на летището в Кандахар е преимуществено от военнослужещи от състава на 101-ви алпийски полк в родопския град. В мисията участват 158 военнослужещи – рота за охрана, екип от съветници и щабни офицери в щаба на мисията на НАТО. 

Марина заминава на първата си мисия зад граница.

Как момичето от Пещера стана български войник от Смолян?

Седмица преди да замине за Афганистан с Марина се срещнахме в малко и уютно кафене в Пещера. Беше ми интересно и любопитно да поговорим.

След завършване на средното си образование Марина отива в Смолян, за да учи педагогика. Иска да стане учителка. За съжаление не успява да започне желаната работа, тъй като няма свободни места. Случайно разбира, че в местния батальон набират войници. И решава да се пробва. Добрата ѝ физическа форма и позволява да покрие всички нормативи, преминава през всички изпити с успех и става част от Българската армия. Там откриват таланта и на скиор и я включват в отбора, който защитава военната спортна чест на България.

Мисията в Кандахар

Марина споделя, че отдавна иска да участва в мисия зад граница и е доволна, че желанието и вече е факт. Българските воини ще охраняват летището във втория по големина афганистански град. Дамите в ротата са малко, но Марина е свикнала да работи с мъже и да ги командва. Уверена е в добрата подготовка преди заминаването и е готова за това ново предизвикателство.

Марина извън армията

Заминава, разбира се и с майчинско вълнение. За шестте месеца на мисията, тя трябва да се раздели с двете си деца- Хрисияна и Стойчо. Те вече са пораснали и разбират работата на майка си. „Много се гордея с децата си. Те ме разбират, знаят, че имат майка с нетипична професия“, сподели Марина.

Срещата ни завършва с обещание да се видим отново през лятото. Тогава ще си говорим за нейната страст – гоблените, самодейността.

 

Коментари